* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболял ми се й млад Дойчин,
та й лежал Дойчин, та й болял
токмо ми девет години;
та изгнои Дойчин, та изгнои
девет ми ката постели
и девет килима възглави.
Вчера му хабер проводи
Арапин грозен омразен:
- Де да е Дойчин, да дойде,
борба да си се поборим;
ако ми Дойчин надвие,
Арапска глава ще земе,
ако Дойчину надвия,
ази Дойчину ще взема
хубаво конче хранено,
негова млади невяста,
невяста дудум мънина,
мънина, още хубава.
Невяста дума Дойчину:
- Дойчине, Болен Дойчине,
Дойчине, първа пръвнино,
вчера ти хабер довтаса
от чер и грозен Арапин:
"Де да е Дойчин, да доди,
юнашки да се поборим -
ако ми Дойчин надвие,
Арапска глава да вземе;
ко аз Дойчину надвия,
ази Дойчину ще взема,
хубаво конче, хранено,
невяста дудум мънина,
мънина дудум хубава!"
Дойчин невясти думаше:
- Невясто, булка хубава,
храниш ли конче хубаво,
хубаво тимар гледаш ли?
Я ми кончето изведи,
та ми го, холам, заведи
на Ламбанти, на побратима,
да ми кончето подкове
със девет оки подкови
и със дванайсе гвоздове
за триста черни грошови,
на вяра, на вересия,
на юнашка доверия,
дорде си Дойчин оздраве.
Тя му кончето изведи,
та му кончето поведи.
Като му конче водеше
през зелена, холам, чаршия,
турци се, холам, сбираха,
сбираха и сдумуваха -
дали ми Дойчин загина,
та му кончето водеха
на пазар, да го продават.
Я тя му конче заведи
на Ламбанти, на побратима:
- Много ти здраве от Дойчин,
Дойчина, побратима ти,
кончето да му подковеш
със девет оки подкови
и със дванайси гвоздове,
за триста черни грошови,
на вяра, на вересия,
на юнашка доверия,
дорде ми Дойчин оздрави.
Я той й тихо говори:
- Невясто, дудом хубава,
аз жда ти конче подкова
със девет оки подкови
и със дванайси груздови
за твойто бялото лице,
за твойте черните очи.
Ней се жалба нажели,
та че си конче заведи
и си Дойчину говори:
- Дойчине, Болен Дойчине,
Дойчине, мой стопанино,
ази ти конче заведах
на Ламбанти, на побратима,
кончето да ти подкове...
Я той ми рече, Дойчине:
"Невясто, дудом хубава,
аз жда ти конче подкова
за твойто бялото лице,
за твойте черните очи!"
Дойчин невясти говори:
- Невясто, пръвна пръвнино,
има ли платно ленено,
във чемшир стана тъкано,
във разбой сандък държано?
Я го, невясто, извади,
снагата да си пристегна
и люти рани привържа,
че ще, невясто, да ида
с Арапче да се поборя.
Невяста, дудом хубава,
разбой си сандък отвори,
извади платно ленено,
та го Дойчину подаде.
Дойчин си снага пристегна
и люти рани привърза.
Тя му кончето седлае
и на кончето заръча:
- Конче ле, конче, бийгирче,
Дойчина, конче, занеси,
Арапче на гръб донеси,
Дойчину глава донеси!
Кончето каил не стана.
Дойчин си, холам, бре, стана,
че си боздуган окачи
с дванайсе оки й полвина,
че се на конче покачи.
Дойчин го болен караше:
- Конче ле, конче, бийгирче,
що ми се не подиграеш,
като напрежни години?
Невяста ли те не гледа,
хубаво тимар не чини?
Конче Дойчину говори:
- Дойчине, Болен Дойчине,
хубаво ме е гледала,
хубаво тимар чинила;
ала невяста заръча:
"Дойчина, конче, занеси,
Арапче на гръб донеси,
Дойчину глава донеси!"
Дойчин на конче думаше:
- Я ми се, конче, подиграй,
като първите години!
Девет съм годин полежал,
девет постели изгноил,
пак се Арапче не давам,
Арапче черно, та грозно.
Конче се тогив подигра
като гергьовско ягненце,
тежка кушия пуснаха,
вий-прахове вдигнаха.
От чардак гледа Арапче,
каква е тази гидия,
дето си в пътя идеше,
вий-прахове вдигаше,
не е ли царска делия?
Арапче слезе от чардак,
че си портите подключи,
Дойчин си стигна до порти.
от конче порти поритна,
среди ги двори отхвърли,
от конче Дойчин посегна,
Арапска глава отряза,
та че си я денк направи
със неговия боздуган.
Назад се Дойчин повърна,
та че си у тях отиде.
Кончето на двор поцвили:
- Невясто, дудом хубава,
я си навънка поизлез,
Арапче от гръб ми снеми
Дойчину глава поеми!
Невяста навън излезе
Арапин от гръб да снеме,
Дойчину глава да вземе.
Дойчин от конче посегна,
та й главата отряза
и на невяста говори:
- Да знайш, невясто, да помниш,
кога на конче заръча:
"Дойчина, конче, занеси,
Арапин на гръб донеси,
Дойчину глава донеси!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011