* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Милица по двор ходеше
и дребни си сълзи ронеше.
От де я видя бате й,
бате й, бате Николчу
той на Милица думаше:
- Милицо, сестро Милицо,
защо по двори ти ходиш
и дребни си сълзи ти рониш?
Дали ти, сестро, додяло
бате си болен да гледаш,
раните да му привързваш,
ленени кърпи да переш?
Милица дума бате си:
- Не ми е, бате, додяло
тебе аз болен да гледам,
раните ти да привързвам.
Най ми е, бате, додяло
от туй ми пусто арапче -
вечер с моми замръква,
сутрин си булки осъмва.
Снощи за вода като бях,
на път ме среща арапче:
"Милицо, моме Милицо,
довечера у вас ще дойда,
най-баш премяна да облечеш!"
Затуй по двори аз ходя
и дребни си сълзи аз роня.
Николчо дума Милица:
- Сестро Милицо, Милице,
я ми кончето напои
и го хубаво назоби,
и ми сабята приготви,
сабята, чифте пищови,
че аз ще ида за помощ
при мойте верни другари,
другари - верни хайдути.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011