* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболял се Болен Първан, Коладе ле,
разболял са, залежал се,
залежал се малко, много,
малко, много - девет годин.
Гледаше го милна сестра,
милна сестра Ангелина.
Отговаря Болен Първан:
- Ой те тебе, милна сестро,
изведи ми ранен коня,
заведи го у налбант Иван,
да ми кове ранен коня,
кога оздравя, ще му платя.
Изведе му милна сестра,
изведе му ранен коня,
завела го у налбант Иван:
- Мен ме прати Болен Първан,
да му ковеш ранен коня,
кога оздравя, ще ти плати.
Отговаря налбант Иван:
- Ще му кова ранен коня,
ако заложиш тънка снага.
Разплакала се милна сестра,
че назаде се повърна;
по двор ходи, сълзи рони.
Питаше я Болен Първан:
- Защо рониш едри сълзи?
Отговаря милна сестра:
- А бре братко, мили братко,
щом ме питаш, да ти кажа.
Ще ти кове налбант Иван,
ще ти кове ранен коня,
ако заложа тънка снага...
Отговаря Болен Първан:
- Превържи ми люти рани,
изведи ми ранен коня.
Че отиде у налбант Иван,
похлопа му, повика го:
- Излез, излез, налбант Иван,
да заложа милна сестра.
Не заложи милна сестра,
най му отряза руса глава.
Ой наздраве, Болен Първан!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011