* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

От кога се Дойчин поболи,
от тогай се Арап посили -
на ден яде по две фурни леба
и си пие по две бъчви вино,
по две вино, а чебер ракия,
на нощ люби мома и невеста.
Редом реди из Будина града,
ред е дошло Дойчинови двори.
По двор ходи Дойчинова сестра,
по двор ходи дребни сълзи рони,
сълзи рони, бели пръсти кърши.
Согледа я болен Дойчина,
па си пита сестра Ангелина:
- Дали ти се досад досадило
от моето меко постилане,
от моето меко покриване?
А сестра потиом говори:
- Не ми се е нищо досадило,
ала слушай що чем да ти кажем.
Откога се, братко, ти поболи,
от тогай се Арап посили;
на ден яде по три фурни леба,
на нощ люби моми и невести.
Секаде е, братко, изредил,
ред е дошло, братко, до менека,
а я не искам Арапин да любим!...
А Дойчин й тиом проговори:
- Изведи ми коня некована,
изнеси ми сабя неточена.
Карай оня Муса налбантина
да ми кове коня версия.
Ако станем, я нему че платим;
ако умрем, он мене че прости.
Послуша го тънка Ангелина.
Отишла е у Муса налбантина:
- Бог помага, Муса налбантино,
много здраве от болен Дойчин!
Да му ковеш коня версия.
Ако стане он тебе че плати!...
Проговара Муса налбантина:
- Да заложиш твои църни очи,
па тогай коня че му ковем!
Заплака си тънка Ангелина
и си ойде дома на двори,
и на брат си сичко е казала.
Проговаря болен Дойчин:
- Изнеси ми тоя ален пояс,
ален пояс - деветдесет лакти,
да препашеш мои люти рани.
И сестра брата послушала.
Извела е коня некована,
изнела му сабя неточена.
Па си яхна болен Дойчин,
та погуби Муса налбантина,
и погуби църна Арапина,
та освободи села и градове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011