* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Кантелино ле, Кантелино,
Кантелино, малай моме!
Кантелина двори мела,
двори мела и плакала,
сос метличка, ле, метличка босилкова,
сос метличка страторова.
Догледа я, ле, догледа я,
догледа я брат й Дойчо,
та на нея говореше:
- Кантелино, ле, Кантелино,
Кантелино, ле, мила сестро,
като метеш равни двори,
защо рониш, ле, защо рониш,
защо рониш, ле, дребни сълзи?
Дали ти се е додеяло
от метене, ле, от чистене?
Я она му, ле, говореше:
- Ой ле, брато, мили брато,
нито ми се, ле, додеяло
от метене, от чистене.
Тъко ми е, ле, друга грижа,
друга грижа, голема.
Кренал ми е црън арапин
по селата, по раята,
да събира млади моми,
млади моми и невести.
Ред е дошло до нашето село
и до нашата, ле, брато, къща.
Я брат й, ле, говореше:
- Кантелино, мила сестро,
оседлай ми, ле, враня коня
и ми подай тенка пушка,
тенка пушка, остра сабя.
Аз ке ида, ле, да се бия,
да убия црън арапин,
да не събира, ле, млади моми,
млади моми и невести!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011