* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Марко във Солун отиде
при свои верни другари,
другари, все отбор юнаци.
Арапин ходел по села,
и в Марково село отишъл,
в Марково село, баш в общината,
и там на кмета тъй е продумал:
- Кмете бе, още кехая,
ядене да ми намерите,
ядене, сладко пиене,
обеда, още вечеря,
и едно младо девойче,
с ръчица непохванато -
при мене то да нощува,
при мене диван да седи,
долуджак да ми налива.
Кмета се е чудел и маел
кое девойче да дадат,
кое е едно на майка,
с ръчица непохванато.
Най са решили, решили,
Маркова сестра да дадат,
че тя е една на майка,
с ръчица непохваната.
Като им, холан, казали,
те за обеда сбирали,
на Арапа обяд да носят.
Дошло е ред и вечеря да сбират,
Маркова стара майчица
по двора ходи и плаче
и люто си Марко кълнеше:
- Един си сине, Марко льо,
един си, ама хич да не си!
Един ще ми път потрябваш,
и тебе те няма във село,
във нашто село Карловско,
ми най си, Марко, във Солун,
във Солун при твойте другари,
другари, все отбор юнаци.
Като си баба плачеше,
птичка над нея летеше,
и на баба думаше:
- Бабо ма, Маркова майко,
не плачи, бабо, не кълни,
ами си писмо напиши,
писмото на мене подай,
аз да го, бабо, занеса
в Солун града голяма,
писмо Марко да придам.
Бързо са писмо написали
и са го в плик турили,
и го на птичка подали.
Като е птиченце литнало,
право в Солун отишло.
Там си е Марко сварило,
сред негови верни другари;
и то му е на колне кацнало,
и му е писмото оставило.
Марко си писмо прочита,
писмото пише, говори:
"Марко льо, сино Марко льо,
да правиш, синко, да струваш,
по скоро в село да дойдеш,
да видиш, Марко, да видиш,
твойта сестра Марийка,
каква е булка станала -
на Арапин диван да седи,
долуджак да му налива,
и при него, Марко, да нощува!"
Бързо Марко на крак стана,
и си при конче отиде,
и си на конче думаше:
- Конче ле, Богум хайванче,
завчас в село да стигнем,
Марийка от Арап да отървем.
Конче силно изцвилило,
и си на Марко продумало:
- Марко льо, мой стопанино,
я си махрама извади,
че си лицето превържи -
когато кушия да пуснем,
да не те бият, Марко, прахове,
прахове, Марко, ветрове.
Марко махрама извади,
че си лицето превърза,
и се на конче прехвърли.
Като кушия пуснали,
дето е конче бягало,
силни ветрове духнали,
дето е конче дъхтяло,
тъмна е мъгла паднало,
дето се е конче потяло,
лятна е роса росило.
Завчас в селото стигнали,
той на игрек спира
и си кончето развида.
Кончето силно изцвилило,
Марийка е конче зачула.
Майка й на Марийка продумала:
- Марийке, чедо Марийке,
що седиш, чедо, що слушаш,
нали ще вечеря закъснее,
Арапин ще ни изколи?
Марийка си мама думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се,
батьовото конче изцвили,
бате си е дошъл от Солун,
от Солун града голяма.
Докато Марийка издума,
Марко във двора излезе
и си от кончето слезе,
и си на Марийка продума:
- Марийке, сестро Марийке,
каква си булка станала,
каква е таз, Марийке, премяна,
каква е таз кола натварена
и таз бъчва на нея?
Марийка плаче, разправя,
Марко пак дума Марийка:
- Не бой се, сестро, не бой се,
ами си премяна съблечи,
че аз да я, сестро, облека,
че при Арапин да ида.
Че нали се Марко облича,
тънка махрама забражда
и си колата повежда.
Право при Арапин отиват.
Маркова стара майчица
и тя при Арапин седи,
и долуджак му налива.
Тогаз Арапин извика:
- Я слушай, Марийкина майко,
аз не съм викал тебе,
ти при мене да седиш,
долуджак да ми наливаш,
ами най съм викал Марийка -
тя да ми диван отстоява,
и долуджак ми налива,
при мене тя да нощува.
Тогаз Марийка отива,
на Арапин чаша налей,
а тя две изпий.
Тогаз Арапин извика:
- Каква си мома, Марийке,
на мене чаша налееш,
а пък ти две изпиеш?!...
Марко покрай Арапин минава
и го по рамо натисва.
Арапин грозно изревал
и си на Марийка продумал:
- Марийке, моме Марийке,
я си махрама разбради,
в лице да те погледна!
Като Марийка махрама хвърлила,
що Арапин да види -
не било мома Марийка,
най било Марко войвода.
Като го Арапин видял,
той на Марко продумал:
- Я сядай, Марко, на стола
аз да ти диван отстоявам,
долуджак да ти наливам!
Марко Арапин продумал:
- Не съм дошъл диван да ми отстояваш,
не съм дошъл долуджак да ми наливаш,
най съм дошъл борба да се борим!
Арапин няма що да стори,
че се със Марко сборили,
като го е Марко подхванал
и го в земята ударил,
и все на Арапи станало...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011