* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Дойчил Еленки думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
що по двор ходиш, все плачеш,
дали ти се й додяло
брата си болен да гледаш,
братово конче да храниш?
Еленка дума Дойчилу:
- Байне ле, бате Дойчиле,
не ми се й, байне, додяло,
брата си болен да гледам,
братова коня да храня;
най ми се, байне, додяло,
чужди хорати да чувам.
Я чувай, брайне, хората,
как думат, как хоратуват!
В село татари са дошле,
че поискали, искали,
девет бъчви ройно вино
и девет пещи кисел хляб,
и три бъчви ракия,
и една крава ялова,
и една мома хубава.
И селяни им дадоха
девет бъчви ройно вино,
и девет пещи кисел хляб,
и три бъчви ракия
и една крава ялова.
И па се чудо чудеха:
"Коя мома да дадем?
Ай да дадем Еленка,
тя няма баща да плаче
и няма майка да тъжи!"
Дойчил Еленки думаше:
- Не бой се, сестро, не бой се,
я привлез в темни яхъри,
изведи конче хранено,
хранено, невъзсядано,
че го напой, назоби,
със бял го ориз назоби,
с ройно го вино напой,
с сини го седла оседлай,
с жълти го юзди обюздай,
с пъстри го смоци припаши;
че го възседни, препусни,
право на Иван да идеш,
на Иван, на налбантчето,
на Ивано, на ковачето,
да ти кончето подкове,
на вяра, на вересия,
на юнашка виринтия...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011