|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен Дойчин и Чер арапин
Дошли са турци залъме
да искат мома робиня,
па нема коя да дадат.
Събрали са се селяни,
селяни, все селски кметове,
едни си други думаха,
всеки му мило чедото,
всеки му мило и драго...
- Дайте да дадем Тодорка,
че е Тодорка сираче,
сираче от пеленаче,
че няма майка да плаче,
и няма тейко да жали,
току си има Тодорка,
едного братец Тодорчо,
и той ми лежи, умира,
на постеля дюшемяна,
на възглаве ремизяно.
Ка ми ги зачу Тодорка
тя по двора ходи и плаче,
във къщи влезе кахърна.
Братец Тодорка говори:
- Сестро Тодоро, Тодоро,
що по двора ходиш, все плачеш,
а в къщи влезеш - кахърна.
Тодорка каже байна си:
- Байне ле, бачо Тодоре,
кога ме питаш, да кажа,
що по двора ходя, все плача,
а в къщи влеза - кахърна!
Мене ще ме, братко, обземат,
черна робиня да стана...
Михилци, Карловско; на Старчов ден (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана,
може би под влияние на песента "Хан Татар".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2011
|