* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболя се Болен Дончо,
че е лежал девет години,
че го е гледала сестра му Неда.
Отде слязло черно харо,
черно харо, Чер арапин,
не кондиса в селото,
най-кондиса под селото.
Наред реди из селото,
всяка вечер да му водят
да му водят по една мома,
денем да слугува, нощем да нощува.
Бяла Неда по двор ходи,
по двор ходи, сълзи рони,
сълзи рони, пръсти кърши,
пръсти кърши, сълзи бърши.
Че я пита Болен Дончо:
- Ой та тебе, сестро Недо,
защо Недо по двор ходиш,
по двор ходиш, сълзи рониш,
сълзи рониш, пръсти кършиш,
пръсти кършиш, сълзи бършеш,
дали съм ти аз дотегнал,
дето лежа девет години?
Отговаря бяла Неда:
- Ой та тебе, бате Дончо,
ти не си ми дотегнал,
дето те гедам девет години,
ами мене ми е дотегнало
дето черно харо в село слезе,
не кондиса в селото,
ам' кондиса под селото,
че й изреди цяло село
по една мома да му ходи -
денем да слугува,
нощем да нощува.
Ред е дошло и до мене,
ден да слугувам,
нощ да нощувам.
Отговаря Болен Дончо:
- Мълчи, сестро, недей плака.
Я ми извади девет опаса
да се завия отгоре до долу
да не ми се разпилеят кокалите,
аз да ида при черно харо,
да му отплатя на черно харо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011