* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Кантелена двори мете,
двори мете, сълзи рони,
сълзи рони, ръце кърши
и се варди да а никой,
да я никой не догледа.
Догледа я брат й Геро,
брат й Геро от постели,
та на сестра говореше:
- Сестричко ле, Кантелено,
защо шеташ по дворове
и си рониш ситни сълзи,
да не ти се додеяло
от моите болни кости,
често кости вързуванье,
вързуванье и стеганье?
Продумала Кантелена:
- Ой ле, братче, Болен Геро,
мен не ми се додеяло
от твоите болни кости,
язе имам друга грижа,
друга грижа, тежка жалба -
прочул се е по селото,
по селото Чер арапин,
на ден люби по девойки,
на нощ губи по юнака,
ред е дошло да си дойде,
да си дойде в нашта къща,
мене млада да залюби,
тебе младо да погуби.
Затова си двори шетам
и се чудя що да права.
Проговори Болен Геро:
- Милна сестро Кантелено,
това грижа да не береш!
Извади си бело платно,
бело платно, ален пояс,
та ми стегни болни кости,
та си влезни у яхъри,
изкарай ми врана коня,
назоби я зоб пченица,
зоб пченица тригодишна,
напои я вода вино,
вода вино тригодишно,
та ми найди тънка пушка,
яс ке ида да го чекам,
да го чекам да го убия,
докат тебе не залюби.
Послуша го Кантелена,
изкарала врана коня,
извади си бело платно,
бело платно, ален пояс,
та му върза болни кости,
назобила врана коня,
зоб пченица тригодишна,
напой го вода вино,
намери му тънка пушка.
Та си стана Болен Геро,
та си взема тънка пушка
и намери остра сабя,
та си ойде на друмове,
начака си Арапина,
та си махна и премахна,
та си фърли и удари
у негово клето сърце.
Научиа селяните,
та се чудат що да прават,
та си церат Болен Геро.
Изцерили Болен Геро.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011