* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Кантелено, малай моме,
двори мете, съзи роне!
Догледа я Болен Дойчин:
- Кантелено, мила сестро,
двори метеш, съзи ронеш,
да ли ти се додеяло
мене болен да ме гледаш,
гледайки ме три години,
или ти се додеяло
от моята тежка кукя?
Проговаря Кантелена:
- Ей, Дойчине, мило братче,
не ми се е додеяло
тебе болен да те гледам,
туку ми е много мъчно:
прочул се е црън Арапин,
редом реде по селата,
по селата, по куките,
ред е дошло наше село,
наше село, наша кукя.
Той си яде фурна леба,
яде крава яловица
и си пие бочва вино
и си любе мала мома;
това ми е много мъчно!
Проговаря Болен Дойчин:
- Земи, сестро, моя коня,
ни ранена, ни кована,
откарай го у албато,
да подкове добра коня.
Ако станам, ке му платам,
ак' умра алал да чине!
Откара си Кантелена,
откара си добра коня:
- Налбатине, побратиме,
да подковеш добра коня;
ако стане Болен Дойчин,
ке ти даде добра плата,
ако умре - алал чини!
Проговаря налбатино:
- Ке ти ковам добра коня,
ако дадеш бело лице,
бело лице за залога.
Заплака си Кантелена,
та си ойде дури дома,
на Дойчина се кажува:
- Нейке коня да подкове,
туку сака бело лице!
Проговаря Болен Дойчин:
- Да си вземеш, мила сестро,
тая моя остра сабя,
ни миена, ни точена,
да я носеш куюмджия,
да измие, да източе!
Па си взема остра сабя,
отнесе я куюмджия:
- Куюмджия, побратиме,
да източеш остра сабя!
Куюмджия проговаря:
- Ке направам остра сабя,
ако дадеш църни очи,
църни очи за залога.
Заплака си Кантелена
и си ойде дури дома
и на брата се кажува:
- Нейке сабя де наостре,
туку сака църни очи,
църни очи за залога!
Тогай Дойчин се разсърдил
и на сестра проговаря:
- Да извадеш, Кантелено,
да извадеш свилно платно,
свилно платно триста лакти,
да увързам болни коски,
да погубам црън Арапин!
Извадила Кантелена,
свила платно триста лакти,
увръзал е болни коски
и си я'ана добра коня,
ни ранета, ни кована;
и си взема остра сабя,
ни миена, ни точена.
Та си сретна Църн Арапин.
Проговаря црън Арапин:
- Назад, назад, жъта дуня!
Болен Дойчин извади си
тая ми ти остра сабя,
погубил си црън Арапин;
па отиде при налбатин,
сосекал го на парчиня;
па отиде куюмджия,
исекал го на мравчиня.
И тогай се дома върна,
разпашал е свилен пояс,
тогай си е душа предал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011