* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Усили се Черна Арапина,
усили се по Будина града,
се е либил будински девойки -
нощя либи, а деня ги гроби.
Ред е дошло Дойчинева сестра,
ред е дошло нея да залиби.
Болен Дойчин на леглото лежи,
девет годин на тежка зглавница,
под мишки му трева изникнало,
низ уши му мраве излазяа.
Илна оди сестра Кателена,
по двор бди, дребни сълзи рони,
в къщи влезне, тънки пръсти кърши.
Сагледа я Дойчин болен юнак,
па на сестра потио говори:
- Слушай, сестро, що ке да те питам:
дали ти е конче омръзнало
заран вечер от вода поенье,
или ти е брате омръзало
заран вечер понуди носенье?
А сестра му потио говори:
- Мило брате, Дойчине юначе,
нито ми е конче омръзнало
заран вечер от вода поенье,
нито си ми тизе омръзало
заран вечер понуди носенье.
Усили се Черна Арапина,
се изкопа будинки девойки -
залиби ги, братко, закопа ги.
Довечера у нас ке да дойде -
мезе иска крава яловица
и си сака девет бъчви вино,
Дека, братко, крава ке намерим,
дека, братко, вино ке му дирим?
А Дойчин и потио говори:
- Леле варай, сестро Кателено,
донеси ми сабя ръгявица,
девет годин сабя неклепана,
па отвори твои шарен ковчаг,
та извади мои свилен пояс,
свилен пояс деведесе лахти,
та превържи мой гнили кости,
возправи ме, сестро, зад вратата.
Слушала го сестра Кателена,
донела му тоя свилен пояс,
превързала тия гнили кости,
донела му сабя ръгявица,
турила я брату у ръката,
возправи го воз малите врати.
Зададе се Черна Арапина.
Измана се Дойчин болен юнак,
измана се със десна десница,
та отсече Арапската глава,
ослободи моми и ергене.
Кога сестра пояс му свалила,
сам си Дойчин на нодзе застанал.
Чуло се е гласи от небеси:
- Ей, Дойчине, Дойчине юначе,
дай ти господ здрав да си останеш,
че тизека народ ослободи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011