* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболял ми се млад Първан,
млад Първан, млада войвода.
Лежал е девет години,
все го е сестра му гледала.
Сестра му, Недка хубава,
с водица го е молила
и хлебец му е давала,
за нищо не й дотегна.
Появил ми се Чер арап,
Чер арап, турски изедник.
За обед искал Чер арап
четири пещи топъл хляб, (2)
четири крави ялови.
За вечер искал Чер арап
Недка в ливади сама да иде,
да иде да го посрещне,
конче да му разведе
и целувка да му даде.
Недка по двори ходи и плаче,
у къщи влиза кахърна.
Първан на Недка думаше:
- Недке ле, сестро, Недке ле,
станало девет години,
откакто съм се разболял.
Не оздравям, сестро, не умирам,
не ти ли, сестро, дотегнах,
дотегнах, сестро, омръзнах,
все мене болен да гледаш?
Недка Първан думаше:
- Не си ми, братко, дотегнал,
не си ми омръзнал,
а най ми дотегна,
омръзна, Чер арап.
Появил ми се е Чер арап
в долно росно ливаде.
Чер арап, турски изедник.
За обед иска Чер арап,
четири пещи топъл хляб, (2)
четири крави ялови.
А за вечер иска Чер арап,
сама в ливаде да ида,
да ида да го посрещна,
кончето да му разведа
и целувка да му подаря.
Чудя се, братко, мая се,
какво да сторя, направя,
от Арап, турски изедник, да се отърва.
Първан на Недка думаше:
- Не бой се, сестро, не бой се!
Я иди в конски яхъри
и ми кончето изведи,
с бял ориз го назоби,
с руйно вино го напой.
На ориз да е базлия,
на вино кефлия
и със синьо седло оседлай.
Каквото Първан наръча,
всичко го Недка направи.
Отиде Недка в маза дълбока,
отключи ракли шарени,
шарени ракли, мамини.
Извади платно ленено,
ленено, биринжучено.
Че отиде Недка при Първан.
Първан на Недка думаше:
- Недке ле, сестро, Недке ле,
я ми тялото с платно обвий
и ми костите събери,
здраво ме, сестро, завържи!
Недка му тяло обвила
и му е кости събрала.
Подаде му сестра ръцете,
повдигна Първан от легло,
че го при конче заведе,
че му сабята препаса.
Първан си конче изкоманди,
на колене да коленичи,
че се на конче покачи
и на конче продума:
- Хайде, конче, в долно росно ливаде.
Кат' го виде Чер арап,
той на Първана продума:
- Ти що щещ тука, Първане?
тук пътник не минава,
тук птиче не прехвръква?
Първан Арап думаше:
- Аз всичко зная за това.
Ази съм дошъл при тебе,
залог да се заложа,
кончето да си обуча.
Станало е девет години,
все съм болен, не оздравям,
не оздравям, не умирам.
Ази се залог залагам:
Ако ме скочиш, надминеш,
аз ти харизвам
сестра си, Недка хубава.
Ако пък аз те надмина,
не ща ти нищото.
Че се зарадва Чер арап
и се заложи Чер арап
Първан да го прескача.
Първан си конче скоманди,
при Арапин на колене да падне.
Конче му го добре разбра.
При Арапин кога стигна,
на колене коленича.
Първан сабя извади,
Арапска глава отряза,
на сабя я забива,
а език й му говори:
- Първане, юнак над юнаците,
не е само да си юнак със сила,
но и юнак да бъдеш и със ум.
Първан си конче изкоманди,
право у дома да си иде.
Когато си у дома отиде,
на порти похлопа:
- Излез, сестро Недке ле,
излез, сестро ле, да ти се отплатя,
гдето ме толкова гледа,
ето ти глава Арапска,
Арапска, турски изеднишка.
Тебе те, сестро, отървам
и като тебе безброй
все млади моми хубави.
Първан се от душа отдели,
но си сестрата отърва
от тез турски изедници.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011