* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Се разболел войвода Дойчин,
болен лежал до девет години;
го гледала сестра Ангелина.
Бог го убил Църна Арапина,
що е дошъл от Арапска земя,
та кондисал под град Солун,
под град Солун под зелена ливада,
па разпънал зелени чадъри,
а коня вързал пред зелени чадъри.
Страшен бил, Бог да го убиет -
горна устна до очи му стигат,
долна устна над гърди му висит.
Повикал е Солунски първенци,
наредил им таин да му носят -
на ден ядет по пет оки хлеба,
на ден ядет овца яловица,
на ден пиет по пет ведра вино,
на вечер любит убави невести,
на пладне любит млади вдовици.
Всички се в Солун изредили,
ред му дойде Болен Дойчину,
па казал моме Ангелине,
да се мома добре пременит,
друга вечер при Арапа ще идет.
Рано шетат мома Ангелина
по широки, високи дивани,
пръсти кършит, дребни сълзи ронит.
Пак я пита Болен Дойчин:
- Мила сестро, моме Ангелино,
жално шеташ, тънки пръсти кършиш,
от две очи дребни сълзи рониш,
дали ти се, сестро додеяло,
да чакаш верни побратими,
да весиш сабли по ключеви,
да ни служиш вино и ракия?
Дали ти се, сестро, додеяло,
що ме гледаш за девет години?
Почна сестра брату да кажуват:
- Нито мене ми се додеяло
чакаещи верни побратими,
нито тебе, брате, со прислуга,
що те гледам за девет години.
Ево имат три месеца време,
как е дошъл Църна Арапина;
кондисал е под града Солун,
во Солун ред е суредило -
на вечер любит убава девойка,
на утрина любит убава невеста,
на пладне любит млада вдовица.
Се Солун града суредило,
ред е дошло мене да ме земет,
да ме любит Църна Арапина...
Кога зачул Болен Дойчин,
трепна юнак, на нозе станал,
дигнал ръце, Богу се помолил:
- Мили Боже, у тебе е всичко,
дай ми помощ и сила юначка
да погубя Църна Арапина!
Господ молба Дойчина дочул
и с юнашка сила надарил.
Та си Дойчин коня подковал,
та си коня добре оседлал,
го стегнал с дванаесет колана,
му турнал юзда позлатена,
препасал сабя дамаскина,
па си зел тежка боздугана,
та си яхнал коня карамана,
па е минал низ сред Солун града -
от калдарми силен огън скачет,
кон от уста силен пламък пущат,
от носа ю силен ветър веет!
Изминал е низ Солуна града,
та е ошъл Арапу на чадър
па извикал Болен Дойчин:
- Стани, страшна Църни Арапино,
да юнашки мегдан поделиме!
Дигнал глава Арап из под чадър,
та погледнал Болен Дойчина.
Арап яхнал коня бедевиа,
опасал е тая остра сабя
и си вдигнал тежка боздугана,
па изкочил на юнашки мегдан.
Дойчин стоял срещу Арапина.
Арап хвърлил тежка боздугана,
Дойчин с ръка боздуган дочакал.
Сетне Дойчин боздуган хвърлил,
та ударил Арапа сред чело -
мъртав Арап наземи паднал,
нему Дойчин глава отсекъл,
та я вързал коню на телкия...
Та си Дойчин во Солун отишъл,
све солунски народ го посрещнал,
той им дал от Арапа глава.
Сестра брата радостно срещнала.
Тога Дойчин Богу душа дал,
оставил е спомен да се пеет.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011