* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Имало един Црън Арапин,
той живял в някой град
и на ден ял по една фурна хляб
и по една крава яловица,
и пил по една бочва вино.
Той нямал пари да яде
и рекол: - Хайде да ве редам
цели от град по една вечер
да ми давате храна.
Како го су реди се си от град,
дошло ред до Болен Дойчин;
той бил болен три години.
При болен Дойчин седяла само сестра му.
Му рекла сестра му: - Брате, сега дойде
хабер да му носиме ручок и вечера
на цръна Арапина, и станал Болен Дойчин
рекол да сете не сега не можа рано субазлен та
заишел от друг човек да му дает (sic) вечера.
Сега цръна Арапина рекол:
- Да му дает (sic) мома за него.
Се собрале сите и царот со них
да му врълет жребка и му паднало
на царот да му дават кьерка му (sic).
И кьерка му како се научиле,
али че я дават за цръна Арапина
и зела златните ибрици да одит на езеро
да плънит вода и пошла до езерото
и зела да моли (?): - Ой езеро, моя кукьо вечна,
аз тебе че си живея.
И я чул Марко Кралевича (sic),
коде тонит и не ладет (?) девойката,
и рекол: - Шчо плачеш, мори сестро,
и се молиш на езерето?
- Бре, брате мо, да ти кажа,
кога не моеш да ми поможет.
- Сестро, белки можа я да ти помогна.
И му кажала все му се сторило со нея.
Той рекол: - Поди дома да кренет многу
азно и да те редот Арапине.
Той стоял до един шарен 'ан
и чакал да помине цръна Арапина,
и собрал многу побратими
да я земет царевата кьерка;
и 'сиот град бил затворен,
а 'анот бил отворен.
Кога поминал цръна Арапина,
и видел само 'анот бил отворен,
и рекол Арапина:
- Кому е живот отмилело,
шчо седит во 'анот.
И Марко Кралевич (sic) го напил конот вино (sic)
и се качил на конот и рекол:
- Постой и почекай, цръна Арапино
да видиш юнак над юнака!
И Арапин ов зел едно дръво
и врълил на Марка Кралевича (sic)
и го удрил по ногата.
И зел Марко Кралевич (sic)
едно дръво и го удрил по главата
и се разделила на две.
И рекол на сватовите:
- Сиктер от овде! И ги исподил
и си зел невеста,
и я отнесол и дома си.
И царот затворил кукьите
и со царицата плачел.
И викнал Марко Кралевич:
- Отвори, царе,
на ти твоя мила кьерка!
И царот, кога я видел кьерка му,
й рекол: - Ела, Марко, да седнем
на мой стол, и колку земля сакаш?
Той рекол: - Нечу нишчо,
кье я имам за сестра!
И градот се отворил,
зашчо го убил Арапинот.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011