* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболял ми се Болен Първан,
ах, че е лежал три годинки -
не умира, не оздравва.
Че се й зачул Чер арапин,
Чер арапин, чер манафин
на Солунско равно поле;
ах, че си ходи из Солуна града.
Ах, че си взима Чер арапин
за обяда по една крава,
по една крава яловица;
още си взима Чер арапин
за обяда по момиче,
пък за пладне - клета вдовица,
за вечеря - жена бездетница...
Та е дошло реда и до тънка Неда.
Тънина Неда, Първанова сестра,
по двори ходи, дребно сълзи рони.
Че как я й видял Болен Първан,
отговаряше Болен Първан:
- Ой ми те тебе, тънина Недо,
тънина Недо, моя мила сестро,
що по двор ходиш и сълзи рониш?
Или ти омръзнах болен да ме гледаш?
Отговаряше тънина Неда:
- Ой ми те тебе, Болен Първан,
ти като лежиш, лежиш, умираш,
лежиш, умираш, до три години,
ама не си чувал Чер арапин,
Чер арапин, чер манафин
на Солунско равно поле;
ах, че той си ходи из Солуна града,
ах, че си взима Чер арапин,
(...)
Отговаряше Болен Първан:
- Ой ми те тебе, тънинка Недо,
тънинка Недо, моя мила сестро,
ти недей плака, не се кахъри.
Че гледа ли ми средното конче,
че гледа ли го, че зоби ли го,
че зоби ли го, че пои ли го?
Я го изкарай, та го закарай,
та го закарай при ламбантина,
при ламбантина, въз побратима,
да ми подкове средното конче,
(...) на юнашка вересия -
аз кога се вратя, дваж ще му платя!
Че си стана тънинка Неда,
че си изкара средното конче,
та го закара при ламбантина,
при ламбантина, въз побратима.
Отговаряше тънинка Неда:
(*)
- Ой ли те тебе, ламбантино,
ти ламбантино, мой побратимо,
мене ме проводи Болен Първан,
да ми подковеш средното конче,
(...) на юнашка вересия -
той кога се врати, дваж ще ти плати!
Отговаряше ламбантина:
- Ой ми те тебе, тънинка Недо,
тънинка Недо, Първанова сестро,
ще ти подкова средното конче,
(...) на юнашка вересия,
ама тънка Неда ще кердосва,
ще кердосва, ще файдосва!...
Че се разсърди тънинка Неда,
че си закара средното конче,
средното конче при Болен Първан.
Отговаряше тънинка Неда:
- Ой ми те тебе, Болен Първан,
той не ми подкова средното конче,
ала най ми каза ламбантина,
че ще ми подкове средното конче,
(...) на юнашка вересия,
ама тънка Неда ще кердоса,
ще кердоса, ще файдоса...
Отговаряше Болен Първан:
- Ой ми те тебе, тънинка Недо,
тънинка Недо, моя мила сестро,
я недей плака, я не се кахъри!
Я си земни китка ключове,
та си отключи пъстри сандъци,
че си извади тънкото платно,
тънкото платно, лененото,
дето си го прела и тъкала,
прела и тъкала три годинки,
триста лакти на дължина,
че ми препаши тънкото кръстче,
тънкото кръстче, болното сърце.
Че си стана тънинка Неда,
та си отключи пъстри сандъци,
та си извади тънкото платно,
тънкото платно, лененото,
че му препаса тънкото кръстче,
тънкото кръстче, болното сърце.
И му оседла средното конче,
че му помогна да се покачи,
да си възседне средното конче.
И му изнесе злат боздуган,
че му прикачи малкия топуз.
че си възседна Болен Първан,
че си възседна средното конче,
че си отиде на Солунско,
на Солунско равно ми поле.
Мари, как го видя Чер арапин,
отдалеч го позна, че й Болен Първан,
отдалеч го позна, три сахати...
Че си хвърли Чер арапин,
че си хвърли злат боздуган,
че си удари Болен Първан.
Ах, че си пое Болен Първан,
ах че си пое злат боздуган,
не му са видя на Болен Първан,
не му са видя злат боздуган,
най му са видя ръжена сламка.
Че си хвърли Болен Първан,
че си хвърли злат боздуган,
ах, че удари Чер арапин,
че го удари в черното чело,
че го накара в черната земя,
в черната земя девет педи.
Ах, че си прибра коня Арапска,
ах, че се провикна Болен Първан.
Мари, как го зачу ламбантина,
ламбантина треска втресе,
треска втресе, не претресе.
Мари, отговаря Болен Първан:
- Ой ми те тебе, ламбантино,
ти, ламбантино, мой побратиме,
я ти да ми дадеш керпедена,
да си оправя на седлото,
на седлото телкията,
че ми убива на кръстчето!...
Че му подаде ламбантина,
че му подаде керпедена;
ах, че не улови Болен Първан,
ах, че не улови керпедена,
най си улови ламбантина,
та го удари с малкия топуз,
че го накара в черната земя,
в черната земя девет педи...
Ах, че си отиде Болен Първан...
Отговаряше Болен Първан:
- Ой ми те тебе, тънинка Недо,
тънинка Недо, моя мила сестро,
ти да не се жениш, доде не намериш,
доде не намериш юнак като мене!
Седна да отдъхне, доде отдъхне,
доде отдъхне, и си издъхна...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011