* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Посилела църна Арапина,
посилела у Солуна града,
таин гимра, таин сака
по една фурна леб,
по три бъчве вино
и по една лепа девойка.
Све е редом оно изредило,
дошло реда до Болен Дойчина.
И си дойде кмет на белу порту:
- Ели чуеш, момо Ангелино,
да си готвим една фурна леба,
и три бъчве вино,
и крава яловица.
Мома Ангелина си мете рамни дворови,
си рони дробни слъзе,
съгледа го Болна Дойчина:
- Ейди, сестро, сестро Ангелино,
що си рамни дворови метеш
и си дробни слъзе рониш?
Дали ти се тебе досадило
постеле разменуванье,
дека легам три години дена,
низ постеля трева проникнала,
низ коскье ми лудо е пролетеле?!...
Па си вика мома Ангелина:
- Не ми се е мене досадило
тебе постеле разменуванье -
посилела църна Арапина
под Солуна града;
све е редом оно изредило,
и си реда до тебе дошъл,
и ти сака три бъчве вино,
и ти сака крава яловица,
и ти сака твоя мила сестра!...
Извикнуе Болна Дойчина:
- Ели слушаш, момо Ангелино,
извади ми коня карамана,
отведи го на Ибиц албата,
нек ми кове коня вересию -
кат' ке се врату, ке му плату,
ке се врату и надплату!
Отведе си мома Ангелина,
(отведе си) тоя враня коня:
- Ели чуеш, Ибишил албатин,
да ми ковеш коня вересие!
- Ке ти кову коня вересию,
да ми дадеш твои църни очи!...
Па се врати мома Ангелина
и си рони тия дребни слъзе:
- Ели чуеш, мой мили брате,
не ми кове коня вересию,
тук ми сака тия църни очи!
- Ели слушаш, моя мила сестро,
да ми земеш туй остру саблю,
да го носиш Рустем бичакчию,
да ми остри саблю вересию -
кат' ке се врату, ке му плату,
ке се врату и надплату!
Па си зема туй остру саблю,
отнесе го Рустем бичакчию:
- Изпрати ме Болна Дойчина,
да ми остриш саблю вересию -
кат' ке се врати, ке ти плати,
ке се врати и надплати!
- Ке му остру саблю вересию,
ако ми дадеш твоя рамна снага,
твоя рамна снага да залюбу!
Па си вика мома Ангелина:
- Ели чуеш, мой мили брате,
не ти остри туй остру саблю,
ми сака мою рамну снагу!
Па си вика Болна Дойчина:
- Да си идеш младо безригянче,
да ти даде триста лакти платно,
да завию мои дробни коске!
Отиде си младо безригянче:
- Ме прата Болна Дойчина
да му дадеш триста лакта платно,
кат' ке се врати, ке ти плати!
Извади си младо безригянче чрубе от магазе,
брои, брои, па и неброено дава.
Отнесе му триста лакта платно.
Завитка си тия дробни коске,
па си стана на юначке ноге,
се върли на коня карамана
и си зема тежка боздугана,
тежка, тежка - седумдесет оке.
Отиде си у Солунско поле.
Туй си виде зелена ливада,
и зелена чадъра опната,
под чадъра църна Арапина.
Извикна си Болна Дойчина,
па изкочи църна Арапина:
- Таин да ти даду!
- Бре, айде от туй, Болна Дойчина,
немам саблю да кърваву!
Извикна си Болна Дойчина:
- Бре, изкочи, църна Арапино,
да видиш юнак како бива!
Налюти се църно Арапино
и изкочи из зелена чадъра.
Па си зема тежка боздугана,
си фърли Болна Дойчина -
оно га е у зенгие дочекало
и га назад вратило...
Па си вика Болна Дойчина.
Па си фърли Болна Дойчина,
криво си е фърлило, право си е удрило -
и га е удри мегю църни очи,
утера га три сажне у землю.
Па се врати назад по друмове;
право тегне Ибишин албату.
- Бре, изкочи, Ибишин албате,
да ти плату, шчо си коня вересию ковал,
да ти плату и да ти надплату!
Изкочи си Ибишин албатин,
па му зема туй русу главу.
Па си отиде младо бичакчия:
- Бре, изкочи, младо бичакчийче,
да ти плату, шчо си ми саблю острия вересию,
да ти плату и надплату!
Па му зеде туй русу главу.
Па си отиде младо безригянче,
разшири си свилни скутове,
та му брои жутога дуката,
и си брои, и неброено дава.
Па си отиде негови дома,
разпаса си триста лакта платно,
разсипа си тия дробни коске,
и си оно Богу душу даде...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011