|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен Дойчин и Чер арапин
Болен леже Дойчин юнак,
Дойчиница солдзи роне:
догледа га Болен Дойчин,
и й веле и говоре:
- Ангелино, първа любов!
Дали ти се додеало,
защо лежам три години,
три години на постеля?
Она веле и говоре:
- Първа любов, Дойчин юнак!
Мене не се додеало,
оти лежиш три години.
Тук' е дошол Църн Арапин,
Църн Арапин дудаклиа
во Солунско рамно поле;
отворил е бели чадър,
таин зема от Солуна,
п' една фурна бял пексемит,
по една крава ялова,
п' една бочка благо вино
и по една малка мома
да го служи благо вино.
Тога викна Болен Дойчин
- Ангелино, първа любов!
Извади ми триста лакти,
триста лакти тенко платно,
да пресбирам болни коски,
оседли ми бърза коня,
бърза коня некована,
три години нехранена,
донеси ми остра сабя,
остра сабя димискиа;
и донеси боздугана,
боздугана харгьосана,
три години нефатена.
Ангелина го послуша,
му донесе тенко платно,
му оружи бърза коня,
му донесе остра сабя,
боздугана нефатена.
Се опаши, се оружи
и си вяхна бърза коня,
и излезе от Солуна.
Право тегне на бел чадър,
от далеко се провикна:
- Е, Арапин, Църн Арапин,
Църн Арапин дудаклиа!
Е, излези, Църн Арапин,
да те видим що юнак си!
Как го дочу Църн Арапин,
та е грабнал боздугана
и си вяхвал бърза коня,
и излегол на мегдана,
и фърлил си боздугана.
Дойчинов кон хунерджиа
си паднал во коленици;
изварвела боздугана
и пак коня е рипнала,
и Дойчин се предвикнало,
боздугана е фърлило,
в гърди го е погодило,
в църна земя закопало.
И там село се градело,
и се викна Араплия,
що ми стоит ден денеска.
Кукуш - Гърция (Миладиновци, № 155 - "Болен Дойчин");
харгьосана - ръждива.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2011
|