* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Ей, Дойчине, Дойчине юначе!
Поболи се здрав Дойчин на нодзе,
ни умира Дойчин, ни стануе.
Дойчин сестри потиом говори:
- Леле, сестро, жална Янгелино,
я си земи две стовни зелени,
та си ойди на чешма шарена,
та наточи таа студна вода,
да си пинем таа студна вода,
я да умрем, сестро, я да станем!
Слушала го жална Янгелина,
та си зела две стовни зелени,
та отишла на чешма шарена
да наточи тая студка вода.
Там затече до две мили дружки -
Янгелини дружки говореа:
- Леле, дружко, жална Янгелино,
дури беше здрав Двйчин на нодзе,
мирно беше по Будина града,
а сега се, дружко, размирило -
усилил се Църнио Арапин,
на ден яде девет фурни леба
и си яде крава яловица,
и си пие девет бъчви вино,
нощя люби мома и невеста,
нощя люби, деня ги копая.
Ред е дошло, дружко, и до тебе,
и до тебе, и до твоя снаа.
Разплака се жална Янгелина,
па си ойде дома на дворове,
жално плаче, Дойчину казуе:
- Леле, бае, Болена Дойчине,
усилил се Църнио Арапин,
усилил се, бог да го убие,
на ден яде девет фурни леба,
и си яде крава яловица,
и си пие девет бачви вино,
нощя любил мома и невеста,
нощя любил, деня ги копая.
Ред е дошло, бае, и до мене,
и до мене, и до моя снаа.
Проговори Болена Дойчина:
- Леле, сестро, жална Ангелино,
остави си две стовни зелени,
па си земи моя остра сабля,
отнеси я Илия бекчия!
Слушала го жална Янгелина,
па вземала нему остра сабля,
отнела я Илия бекчия:
- Бог помага, Илийо бекчийо,
да ми остриш сабля вересия.
Ако стане бая Болен Дойчин,
ако стане, скапо че ти плати,
ако умре, ти че да прощаваш!
Проговори Илия бекчия:
- Бога тебе, жална Янгелино.
че ти острим сабля вересия,
ако дадеш лице на залога.
Разплака се жална Янгелина,
па си взема тая остра сабля,
отнесе я дома на дворове,
жално плаче, Дойчину казуе:
- Леле, бае, Болена Дойчине,
че ми остри Илия бекчия,
че ми остри сабля вересия,
ако дадем лице на залога.
Я Дойчин й потиом говори:
- Я си хвани моя врана коня,
отведи я млада налбатина
да ти кове коня вересия!
Слушала го жална Янгелина,
та хванала тая врана коня,
отведе я млада налбатина:
- Бог помага, млада налбатино,
да ми ковеш коня вересия.
Ако стане бая Болен Дойчин,
ако стане, скапо че ти плати,
ако умре, ти че да прощаваш!
А налбатин потио говори:
- Бога тебе, жална Янгелино,
че ти ковем коня вересия,
ако дадеш лице на залога.
Разплака се жална Янгелина,
па си ойде дома на дворове,
жално плаче, Дойчину казуе,
какво рече млада налбатина -
да му кове коня вересия,
ако даде лице на залога.
А Дойчин и потиом говори:
- Леле, сестро, жална Янгелино,
остави си моя врана коня,
та си иди млада фурунджия
да ти даде три самуна леба!
Слушала го жална Янгелина,
па си ойде млада фурунджия:
- Бог помага, млада фурунджийо,
да ми дадеш три сомуна леба!
Ако стане бая Болен Дойчин,
ако стане, скапо че ти плати,
ако умре, ти че да прощаваш!
Отговара млада фурунджия:
- На ти, мари, три сомуна леба,
ако иска, още три че дадем!
Па отнесе жална Янгелина,
па отнесе три сомуна леба.
Па подапна Болена Дойчина,
па подапна три сомуна леба,
па на сестра потиом говори:
- Леле, сестро, жална Янгелино,
я изнеси мойо свилен пояс
да омотам мои болни кости!
Па изнесе сестра Янгелина,
па изнесе негов свилен пояс,
на изнесе негов свилен кожух,
та загърна нему болни кости.
Па се качи на враната коня
и си взема тая остра сабля,
па си ойде у Будина града,
та погуби Църнио Арапин,
и погуби Илия бекчия,
и погуби млада налбатина.
Па си ойде млада фурунджия,
та му плати три сомуна леба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011