* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Болен лежи Дойчин юнак,
Дойчиница сълзи рони.
Съгледа я Дойчин юнак
и на нея тихом дума:
- Хей те тебе, Дойчинице,
защо плачеш, сълзи рониш,
дали ти е дотегнало
да ме гледаш три години,
три години на постеля?
Проговаря Ангелина:
- Хей те тебе, Дойчин юнак,
мен не ми е дотегнало
да те гледам три години,
най е дошъл черен юнак
от Солунско равно поле,
па си иска всяка вечер
една крава яловита,
една бъчва руйно вино,
една булка да го черпи...
Ред дошел е и до мене,
затуй плача, сълзи роня.
А Дойчин й проговаря:
- Хей те тебе, Ангелино,
я не плачи, сълзи рони,
най увлези във одаи,
изнеси ми тънко платно,
тънко платно копринено,
извади ми боздуганя,
изкарай ми врана коня!
Послуша го Ангелина,
па си влезе във одаи,
изнесе му тънко платно,
тънко платно копринено,
превърза му тежки рани,
изнесе му боздуганя,
изкара му врана коня.
Дойчин конче оселава
и през полето препуска.
Щом го зачу Черен Арап,
из колиби е обажда,
той си кончето възседва,
към Дойчина си отива,
но Дойчин го изпреваря.
Той си фърми боздуганя,
униши го във челото -
падна Арап на земята!
Там, където Арап падна,
се издига там селото,
там селото Араплия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011