* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Болен Дойчин болен лежи,
сега става девет годин,
девет годин още ходи,
дене лежи, ноще ходи,
та се бие със змейове,
със змейове, със юнаци.
Ей че дойде Чер арапин,
та си дойде в Солун града,
заран иска по невеста,
по пладнина по вдовица,
на вечеря по момица.
Та изходи всички Солун града;
реда дойде и до тънка Неда,
тънка Неда - Дойчинова сестра.
Неда ходи по дворове,
по дворове сълзи рони,
сълзи рони, пръсти кърши.
Съгледа я Болен Дойчин,
отговаря Болен Дойчин:
- Ей те тебе, бяла Недо!
Защо по двор ходиш,
по двор ходиш, сълзи рониш,
сълзи рониш, пръсти кършиш,
дали ти толкоз дотегна,
че лежа девет години,
та ме гледаш девет годин?
А Неда му отговаря:
- Ей те тебе, байо Дойчин!
Ей че лежиш девет годин,
още девет да си лежиш,
и щ'те, байо, да те гледам;
най е дошел Чер арапин
във полето на чадъре,
заран иска по невеста,
на пладнина по вдовица,
на вечеря по момица;
та изходи всички Солун града -
реда дойде и до мене,
за тоз плача, за тоз жаля,
че ще д'ида при Арапин.
А Дойчин й отговаря:
- Ей те тебе, бяла Недо!
Извади ми враня коня,
извади го из яхъре,
девет години невадено;
заведи го при налбантин,
да ми кове враня коня
на юнашка вересия -
га се вратя, да му платя!
Извади си бяла Неда,
извади си враня коня,
извади го из яхъре,
девет годин невадено,
заведе го при налбантин,
отговаря на налбантин:
- Допрати ме бае Дойчин
да му ковеш врана коня
на юнашка вересия -
га се врати, ще ти плати!
Отговаря налбантчето:
- Аз ще кова враня коня -
не я кова вересия,
но да дойдеш тая вечер,
да прележим двама с тебе!...
Разсърди се бяла Неда,
та стана, назад се повърна,
отиде си у дома си,
отговаря на Дойчина:
- Бог да бие налбантина,
не ми кова враня коня
без пара, без половина,
но ме иска тая вечер
да прележим двама с него.
Отговаря Болен Дойчин:
- Я ми вземи боздугана,
занеси го при бучекчия,
девет годин невадена,
невадена и скриена,
да наточи боздугана
на юнашка вересия -
га се вратя, ще му платя!
Послуша го бяла Неда,
та си взема боздугана,
девет годин не вадена,
невадена и скриена,
занесе го при бучакчийче,
отговаря на бучакчийче:
- Много здраве от бае Дойчин,
да му наточиш боздугана!
Бучакчийче взима боздугана,
извади го из капия,
прекръсти се, целуна го,
целуна го, наостри го.
Отговаря бели Неди:
- Много здраве на бая Дойчин,
дето е помислим, дано свърши -
да утепе Чер арапин,
да отнеме всички Солун града!
Вземала го бяла Неда,
занесе го на Дойчина,
отговаря на Дойчина:
- Бучакчийче взема боздугана,
извади го из капия,
прекръсти се, целуна го,
целуна го, наточи го,
и ми тихом отговаря:
"Много здраве на бая Дойчин,
дето е помислим, дано свърши -
да утепе Чер арапин,
да отнеме всички Солун града!"
Отговаря Болен Дойчин:
- Ей те тебе, мила сестро!
Извади ми девет тръби,
девет тръби бяло платно,
да си завия около кръстът,
да си стегна болно тело.
А сестра му му донесла
девет тръби бяло платно,
та ги зави около кръстът,
та си стегна болно тело.
Па си стегна враня коня
и си взема боздугана,
па отиде във полето,
във полето на чадъре,
та разигра враня коня,
та погуби Арапина,
па му узе руса глава;
та си мина през чаршия,
па отиде при налбантин,
та му взема руса глава;
Па отиде при бучакчия,
повика го, заведе го,
заведе го у дома си,
та му даде тънка Неда.
Па развърза девет тръби,
девет тръби бяло платно
от негово болно тело,
та се тогаз с душа раздели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011