* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболял ми се е млад Божил,
млад Божил, млада войвода.
Че лежа Божил, че боля,
цели ми девет години.
На десетата година
Божил Милици думаше:
- Милицо, мила батьова,
батьова и батюшанова,
я ме навънка изнеси,
навънка, мари, на кьошке,
изнеси и ме попощи,
че дребна ме е скърна заяла,
заяла, ще ме изяде.
Милица й мома хубава,
и тя батко си изнесла
навънка, мари, на кьошкя,
изнесе и го попоска.
Из равно си дворе ходеше,
бистри си сълзи ронеше,
черната земя гледаше
и бели си ръце кършеше.
Божил Милици думаше:
- Милицо, мила сестрицо,
защо ти е, мари, дотежало?
Дали мене болен да гледаш
и мене кърпи да переш,
ленени и мехлемени?
Милица Божил думаше:
- Байнеле, бате Божиле,
не ми е, бате, дотежало
тебе аз болен да гледам
и ленени кърпи да пера,
ленени и мехлемени.
Най се е, бате, зачуло
едно ми Черно Арапче -
редом по света ходило,
на ден по мома вземало.
И към нас, бате, пристигна,
и за мене, бате, ред дойде,
ред дойде мене да взема...
Божил Милици пак дума:
- Милицо, мила батьова,
разключи пъстри сандъци
извади, мари, Милицо,
моята сабя ръждива.
И привлез в тъмни дамове,
изведи конче хранено,
право у Иванчови да отидеш,
у Иванчови, у ламбантина
да ми кончето подкове
и да ми сабя наточи.
Милица й мома хубава,
хубава още разумна,
разключи пъстри сандъци,
извади сабя ръждива,
привлезе в тъмни дамове,
изведе конче хранено.
Тя се на конче възметна
и у Иванови отиде
и на Иван думаше:
- Иване бре, ламбантино,
много ти здраве от батко.
Да му кончето подковеш
и да му сабята наточиш.
Иван Милици думаше:
- Милицо, моме хубава,
много си здраве занеси
на батко си, мари, Божила.
Като даде тебе на мене
така ще му конче подкова,
така ще му сабя наточа.
Милица й мома хубава,
тя се назад върнала
и на батко си казала.
Като я зачу млад Божил,
млад Божил, млада войвода,
много му гняв догневя.
Както си Божил зле лежи
и така си на крак той стана.
Облечи дрехи юнашки,
препаса сабя френгийка,
нарами пушка бойлийка
и право в гората отиде.
Там си Арапче намери,
та му главата отряза
и у Иванови отиде,
у Иванови, у ламбантина
и неговата глава отряза
и пак се назад завърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011