* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Посили се Черна Арапина,
посили се по Косево поле,
поби копье Солунско ливадье,
па си сбира солунски кметове
да му готват гозби нанасити -
на ден яде една фурна леба,
на ден пие девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия,
на нощ либи мома и невеста,
нощя либи, а заран ги гроби.
Редом реди по Солуна града,
ред е дошло до Дойчин юнака.
Лежи Болен Дойчин добър юнак,
лежи болен девет годин време,
обосе му конче у яъре,
ръждеса му сабля у кания.
При него са две мили сестрици,
две сестрици и първото либе.
Сълзи рони по-младата сестра,
сълзи рони, у Дойчина гледа.
Съгледа а Дойчин добър юнак,
па на сестра потио говори:
- Фала тебе, по-млада сестрице,
сълзи рониш, у менека гледаш,
а не смееш нищо да ми кажеш.
Ете стана девет годин време,
къ си лежим болен на постилки,
дали ви е къща прокапала,
прокапала от буйни дъждове,
ил' са ви борчове натегнали?
Отговаря по-млада сестрица:
- Фала тебе, Дойчине братенце,
нито ни е къща прокапала,
прокапала от буйни дъждове,
нито са ни борчове натегнали.
Откак тизе, брайно, болно лежиш,
посили се Черна Арапина,
поби чадър солунско ливадье,
па си сбира солунски кметове
да му готват гозби ненаситни -
на ден яде една фурна леба,
на ден пие девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия,
на нощ либи мома и невеста,
нощя либи, а заран ги гроби.
Ред дооди вече до назека.
Проговори Дойчин болен юнак:
- Леле, сестро, леле, мила сестро,
додека е душа у менека,
язе вазе нема да ви дадем
да ви либи Черна Арапина!
Я изведи конче низ яъре,
заведи го Асану налбатче
да ми кове коня вересия.
Като станем, скъпо ке му платим,
ке му платим и ке му надплатим,
ако умрем господ да прощава.
Послуша го милата му сестра,
та изведе конче низ яъре,
заведе го Асану налбатче,
па Асану потио говори:
- Фала тебе, Асано налбатче,
изпрати ме Дойчин болен юнак
да му ковеш коня вересия,
жив остане, скъпо ке ти плати,
ке ти плати и ке ти надплати.
Проговори Асано налбатче:
- Фала тебе, Дойчинова сестро,
ке ти ковем коньо вересия,
ако дадеш твойто бело лице,
ни да плати Дойчин добър юнак,
ни да плати, нито да надплати.
Заплакала Дойчинова сестра,
заплакала, назад се върнала,
па си оиде дома на дворове,
па Дойчину потио говори:
- Фала тебе, Дойчине братенце,
заведох ти конче обосело
да го кове Асано налбатче.
Он ми иска мойто бело лице,
ни да платиш, нито да надплатиш.
Проговори Дойчин от постилки:
- Леле, сестро, леле, мила сестро,
я ми земи сабля ържасала,
занеси я Илия ковача
да ми кове сабля вересия.
Като станем, скъпо ке му платим,
ке му платим и ке му надплатим.
Послуша го милата му сестра,
та си взема сабля ържасала,
занесе я Илия ковача,
на Илия потио говори:
- Фала, тебе, Илийо коваче,
изпрати ме Дойчин болен юнак
да му ковеш сабля вересия.
Като стане, скъпо ке ти плати,
ке ти плати и ке ти надплати,
ако умре, господ да прощава.
Проговори Илия ковача:
- Фала тебе, Дойчинова сестро,
ако дадеш твойте черни очи,
ни да плати Дойчин болен юнак,
ни да плати, нито да надплати.
Заплакала Дойчинова сестра,
заплакала, назад се върнала,
па си ойде дома на дворове
та Дойчину потио говори:
- Фала тебе, Дойчино братенце,
отидох си Илия ковача
да ти кове сабля вересия,
той ми иска моите черни очи,
ни да платиш, нито да надплатиш.
Проговори Дойчин добър юнак:
- Леле, сестро, леле, мила сестро,
я ми дайте девет лакти пояс
да превържем мой ситни кости,
изведи ми конче обосело
и ми дайте сабля ържесала.
Послуша го милата му сестра,
та му даде девет лакти пояс,
та превърза нему ситни кости,
изведе му конче низ яъре
и му даде сабля ържасала.
Па се качи Дойчин добър юнак,
па се качи на враното конче,
па си ойде Солунско ливадье,
та погуби Черна Арапина.
И си ойде Асано налбатче,
та погуби Асано налбатче.
Па отиде Илия ковача,
та отреза нему руса глава.
Па си ойде дома на дворове
и Дойчин се със душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011