* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Излял ми е цар Харапин,
цар Харапин, цар Удавин,
на Косово рамно поле.
Събрал ми е тежък аскер,
побол ми е три байряка -
един зелен, други цървен,
я до третия валян,
борец тера да се бори.
Борец му е Дойчин юнак,
и то си ми болен лежи.
Книга дойде на Ангелина,
да си иде юнак Дойчин,
да си иде да се бори.
Ангелина отговори:
- Ой, Дойчине, първо любо,
стани, стани от постеля,
стани, стани, да си идеш -
теб те рука цар Харапин,
цар Удавин,
излял ми е на Косово,
на Косово рамно поле,
излял ми е с дребен аскер;
забол ми е три байряка -
един зелен, други цървен,
я до третия валян;
борец тера да се бори.
Я Дойчин хи отговори:
- Ангелино, първо любо,
закарай ми бърза коня,
откарай го на налбатин,
поплати му да го кове.
Кат' го чула Ангелина -
ни стояла, ни гледала,
изкарала бърза коня,
откара го на налбатин,
на налбатин отговори:
- Ой, налбатин, брат налбатин,
ща ти скъпо я поплатам -
да ми ковеш бърза коня.
- Ангелино, мър, невясто,
не ща скъпо да ми платиш,
лю дай лице да ти полюбам!
Повърна се Ангелина,
на Дойчин си отговори:
- Ой, Дойчине, първо любо,
не си ковах бърза коня;
разплака ме млад налбатин -
нехтя с аспри да му платям...
Дойчин си хи отговори:
- Ангелино, мър, невясто,
извади ми триста лакти,
триста лакти бяло платно.
Кат' го чула Ангелина,
ни стояла, ни гледала,
извадила треста лакти,
триста лакти бяло платно.
Та го обзе юнак Дойчин,
та си уви болни кости,
та отиде при налбатин,
та си фати млад налбатин -
удари го от земята,
разкъца го на три парчета.
Повърна се премлад Дойчин,
та си яхна бърза коня,
и си яхна, та отиде,
та отиде на Косово,
на Косово рамно поле,
да се бори с цар Харапин.
Отдалеч му аскер издроби,
цар Харапин с ръки фати,
та в земята го удари,
та в земята той потънал,
лю кой видел и се чудел...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011