* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Се собрале сите ми кралови,
сите кралови и сите царови,
да ми одат кай кралевич Марко,
да ми одат на слатка вечера.
Крале Марко многу добър юнак,
како юнак, така бил домакьин,
и пречекал сите ми кралови,
краловите, та и царовите.
Вечерале и збор си зборвале,
да е Марко най-добър домакьин,
най-юбава гозба й погостил,
а най-после ми рекол Волкашин:
- Се убаво беше, бре, од Марко,
уще да имаше една риба,
една риба, море, од Охрида,
да се мезат и вино да пият.
Кога дочу Маркова му майка,
и на Марко скришум му говори:
- Ой ти сине, сине, мили Марко,
дочув нещо, сине, од Волкашин,
той ти бара риба од Охрида,
риба да се мезат и да пият,
друго се убаво Марко било.
Тогай Марко зеде бърза коньа,
бърза коньа, море, подкована,
летнал Марко како сиви сокол,
за трен око ми се нашол Марко,
ми се нашол во града Охрида,
и ми купил Марко шареници.
Кога ми се вракьал назад Марко,
чудо видел, чудо невидено:
во охридско поле, бре, шатори,
под шатори Църна Арапина,
ми заробил, бре, млада невеста,
ми заробил, бре, сосе сватови,
да изгуби зето и сватови,
за да земе младата невеста.
Кога виде Марко това чудо,
слезе Марко од бързата коньа,
ми извадил тешка боздогана,
завъртил ми, удрил по Арапин,
триста педи в земя го натерал.
Ми извадил сабя колаклия,
ми отсекол глава Арапина,
ослободил младата невеста,
сосе зето и сите сватови.
Тогай зеде Марко глава тешка,
тешка глава, бре, како од тапан,
очи биле, бре, како филджани,
си я пикнал Марко во дисагьи,
и ми летнал назад за Прилепа,
и му вели на старата майка:
- Бързо майко, пржи ти шаренки,
дури яс кье зборвам со другари,
кой е юнак, юнак над юнаци.
Сите кажват за своите чуда,
кой каде ми чудо, бре, направил,
кой бил юнак, юнак над юнаци.
Кога влезе Марковата майка,
и денесе риби шареници,
се зачудиле сите другари:
каде найде Марко сега риби?
И ми зеле сите да се мезат,
да се мезат и вино да пият.
Тогай станал Марко на бързина,
проговара Волкашин войвода:
- Каде одиш Марко Кралевикье?
- Яска одам во темни кьерали,
да наточам друго пресно вино,
да пиете и да се мезите.
Той не пошол вино да ми точи,
тук ми пошол глава да ми земи.
Кога влегол Марко во одая,
истъркалал глава под търпеза,
глава била голема ко тапан,
очи биле, море, како филджан,
тогай сите в чудо останале.
- Шо е ова, Марко бре, со тебе,
какво чудо, бре, ти си сторило?
Му я кажал Марко вистината,
како летнал Марко како сокол,
веднаш ми се нашол во Охрида.
Ко се вракьал назад, на пол патот,
ми пресретнал най-големо чудо:
Арапин ми заробил сватови,
сакал да я земи невестата,
тогай Марко чудото го стори:
си отепал Църна Арапина,
ми куртулил сите, бре, сватови,
и невестата, бре, сосе зето.
Тогай сите юнаство призная.
Проговорил Лутица Богдана:
- Юнак ми е кралевиче Марко,
юнак ми е, юнак над юнака,
уще нещояска кье ви речам,
само тамо никой не кье можи,
тие ми се многу тешки порти,
многу тешки, а и свети врати:
има една лепа манастира,
манастира.бре, во Света Гора,
таму има, бре, до три девойки,
тие ми се три светици млади,
никой юнак неможе да влезе.
Проговорил Дойчин добър юнак:
- Сега яска одам Света Гора,
кье отворам лепа манастира.
Тогаш сите му се извикнале:
- Немой Дойчин таму, не се лажи,
никой таму неможи да влези.
Ама Дойчин никого не слуша,
млад ми беше многу, а и бесен,
сакаше да види три девойки,
вянал коньа, стърчал право таму.
Кога стигнал манастирски порти,
чука, тропа, никой не отвора.
Тогай удрил силно со боздоган,
до три пати, порти внатре втерал.
Кога дошол Дойчин до манастир,
чукнал, тропнал, три пати на врата,
отвориле три млади девойки,
трите биле како лепотици,
го прашале Дойчин шо ми сака?
- Ой ти юнак, юнак непознаен,
шо те тебе мака дотерала,
ова доба ти тука шо дойде,
дали сакаш од бога, бре, помош,
ил си болен, или нещо тешко,
кажи юнак, да ти поможиме?
Тогай зборва Дойчин добър юнак,
проговара на трите девойки:
- Не сум дошол нищо да ви барам,
ни за болест, ни за юнащина,
тук сум дошол люба да одберам,
люба една, лика спрема мена,
од вас трите едната да биде.
Тогай ми го люто проколнале,
трите млади и лични девойки:
една беше, бре, света Недела,
а другата беше света Петка,
а третата, бре, света Пречиста.
Лоша клетва тие му дадоя:
- Ой ти юнак, юнак непознаен
да ми си се вратиш право дома,
на полпато треска да те стреси,
треска да те стреси тригодишна,
три години, бре, да ми те треси,
ни на бога душа да не дадеш.
(*)
Кога ми се врати Дойчин назад,
на полпатот треска ми го стресе,
дури дошол, бре, Дойчин до дома,
шо ми легнал на постела болен,
лежал Дойчин три години време,
три години Дойчин ми лежало,
во коските ми се раскостило,
низ коските трева изникнало,
низ тревата змии рашетале,
разшетале змии и гущери.
Неговата мила сестра плаче,
секой ден над него таа седи,
али еднаш излегла до надвор,
се качила на високи чардак,
разгледала нагоре, надолу,
кога виде, бре, чудо големо:
низ Солунско турци испослале,
со шатори цела войска тука,
завладале Дойчиново царство.
Ми се врати назад при брата си,
солзи рони, бре, солзи кървави,
солзи рони по Дойчина лице.
Кога капна солза од очите,
Дойчин ми го до сърце доболе.
Тогай ми отворил Дойчин очи,
и я виде сестра Ангелина,
солзи рони, тенки прсти кърши.
Проговара Дойчин добър юнак:
- Ой ти сестро, мила Ангелино,
многу мака яс тебе ти сторив,
три години, сестро, ти доседив,
многу маки, сестро, ти ми виде.
Прозборила сестра Ангелина:
- Ой ти, брате мило, бре Дойчине,
нищо мака од тебе си немам,
само едно сестра да ти каже -
турци брате поле ми послале,
со шатори, бре, и турска войска,
цело царство брате опколиле.
Проговара Дойчин добър юнак:
- Ой ти сестро, руса Ангелино,
я отиди, сестро, ти до пазар,
да ми одиш при младо платнарче,
да ти даде, сестро, триста лакти,
триста лакти, сестро, бело платно,
да извързиш мойте коски, сестро.
Ми отишла сестра Ангелина,
ми отишла кай младо платнарче:
- Добро утро ти младо платнарче!
- Що е ново, мори, од Дойчина,
да не ми е, бре, Дойчин умрело?
- Ой ти тебе, ти младо платнарче,
не е уще, бре, Дойчин умрело,
голем поздрав имаш од Дойчина,
да ми дадеш триста лакти платно,
да го врзам, бре, да го соберам,
коски яс на Дойчин да искупам.
Тогай ми платнарче проплакало:
- Еве ми ти сестро шесто лакти.
И му даде шестотини лакти.
Ошла сестра и го превързала,
тогай вели Дойчин на сестра си:
- Оди сестро при младо фурнаджиче,
да ти даде, сестро, триста леба,
да г' изедам, душа да си зберам.
И я прати при младо касапче:
- Исто така и нему му речи,
да ти даде триста кила месо,
да м' нараниш сестро, да пристанам.
Ошла сестра до младо касапче,
исто така молба ми го моли:
- Поздрав имаш од брат ми Дойчина,
ти да дадеш триста кила месо,
да наранам, Дойчин да пристани.
Тогай ми я прати до винарот,
исто така молба од Дойчина,
ми го моли руса Ангелина:
- Да ми дадеш ти младо винарче,
триста кила вино за Дойчина,
да г' напоям, душа да накрени.
Тогай ми я прати кай налбато,
и му вели Дойчин на сестра си:
- Ой ти сестро, руса Ангелино,
земи коньа, сестро, шарен' нога,
однеси я до младо налбатче,
да подкови коньа, да прикови,
ко кье станам яска, кье му платам,
на ситички и кье му преплатам.
Тогай ми я прати Ангелина,
кай то, море, младо кеседживче,
и него да моли од Дойчина:
- Земи сестро ргьосана сабя,
помоли го сестро ти од мене,
поздрав да му дадеш ти од мене,
да ми я наточи той сабята,
ко кье станам, нему кье му платам,
кье му платам и кье му натплатам.
Отишла кай младо кеседжиче:
- Добро утро, младо кеседжиче!
- Дал бог добро, руса Ангелино,
шо абер е, море, од Дойчина,
да не ми е, бре, Дойчин умрело?
- Ой ти младо, младо кеседжиче,
уще не е, бре, Дойчин умрело,
голем поздрав имаш ти од Дойчин,
да наточиш сабя колаклия,
ко кье стани Дойчин кье ти плати.
Проговара луто кеседжиче:
- Ой ти руса, руса Ангелино,
яс не сакам пари од Дойчина,
тук го сакам твойто бело лице,
еднаш тебе яс да те целунам,
тогаш сабя язе кье наточам.
Тогай зеде сестра сабя в раце,
ми се врати право кай Дойчина,
солзи рони, тенки пръсти кърши.
Проговара Дойчин добър юнак:
Зощо плачиш сестро мила моя,
види сега сестро сум настанал,
шо станало сестро со сабята?
Проговара руса Ангелина:
- Ой ти брате, Дойчин, мило брате,
проклето е младо кеседжиче,
не наточи той, бре остра сабя,
тук ми бара мойто бело лице,
тогай сабя той да ти наточи.
- Не ми плачи, мила сестро моя,
тук вади ми коньа шарена нога,
бърза коньа, мори, како со крила.
Ми се качил Дойчин добър юнак,
зеде сабя, море, неточена,
ми подигна тешка буздогана,
и отишол во Солунско поле,
ми развъртил сабя неточена,
испокосил бре, сите ми Турци,
сите паши, море, и бегови,
им запленил целото богатство.
Ми се вратил Дойчин, бре, до дома,
ми оставил големо богатство,
и ми пошол кай младо платнарче:
- Ой платнарче, море, мило брате,
да ти платам и да ти натплатам,
за това що яска ти дугувам.
Му исплатил Дойчин и натплатил.
Па ми пошол младо фурнаджиче,
ама нему Дойчин не му платил,
само едно нему той му рекол:
- Кье причекаш само троа време,
яска назад кай тебе кье дойдам.
И ми пошол кай младо касапче,
и нему му платил и натплатил,
и ми пошол кай младо винарче,
и на него Дойчин му натплатил.
Кога дошол кай младо кеседжиче,
му завикнал Дойчин да излези:
- Ей ти море, младо кеседжиче,
я излези яска да ти платам,
да ти платам и да ти натплатам.
Тогай вели младо кеседжиче:
- Нищо Дойчин мене не ми борджиш,
да ми плакьваш и да ми натплакьваш.
Дойчин извайл сабя неточена,
еднаш мавнал и глава му скинал.
Тогаш пошол кай младо фурнаджиче,
и го викнал дома да му дойди:
- Яска, море, сега кье си умрам,
тебе давам мойта мила сестра,
мойта сестра и цело богатство.

Първата част очевидно заета от песен за подвизите на Крали Марко (не на място се споменава и Лютица Богдан), поради което я отграничаваме от останалата песен със знак (*); залежаването на Дойчин се мотивира с греховно поведение в манастир - пожелал една от три светици (света Неделя, света Петка и света Пречиста) да му стане либе... (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011