* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Посили се, посили се църна Арапина,
посили се по Солуна града -
на ден руча крава яловица
и си руча по две фурни ляба,
и пие по две бочви вино,
и третята люта ракия;
ношкем люби мома и невеста,
ношкем люби, денеска ги губи.
Редом реда по Солуна града,
се редом редок изредило,
ред е дошел до Дойчинова сестра.
Дойчин лежи млад болен юнак,
Дойчинова сестра по дворове ходи,
по дворове ходи, дробни сълзи рони,
дробни сълзи рони, бели ръце троши.
Я Дойчинът тя разговаря:
- Таком Бога, сестро Ангелино,
дали си те, сестро, досадило,
ели ти се, сестро, ядно додяло,
мои зглавя често тураючи,
мои кърви често переячи?...
Й отговори сестра Ангелина:
- Посилила се църна Арапина,
посилила се по Солуна града -
на ден руча крава яловица
и си руча по две фурни ляба,
и пие по две бочви вино,
и третята люта ракия;
ношкем люби мома и невеста,
ношкем люби, денеска ги губи.
Ред е дошло до твоята сестра,
а ти лежиш три-девет годин -
низ очи ти мухи прилетале,
низ кокалето трева проникала...
Й проговори Дойчин болен юнак:
- Не бери гайле, сестро Ангелино,
улезни си у ладни яхъри,
та извади моя добра коня,
девет годин тимар не чинена,
девет годин вода не поена,
девет годин коня некована.
И улезни шарени одаи,
та си земи сабля димиския.
Па си пойди низ Солуна града -
коня води Петър налбатину,
да ти кове коня вересия;
ако станем, скъпо че му платим,
ако умрем - алал да ми чини!...
И отнеси сабля димиския,
отнеси я на Ангела ковач,
да подостри сабля димиския,
да я остри Божа вересия,
ако станем, скъпо че му платим,
ако умрем - алал да ми чини!...
Отишла сестра Ангелина,
налбат, ковач тия проговори:
- Ако даваш твое бяло лице,
я че ковем врана коня,
че ковем Божа вересия!...
Ако даваш твое бяло лице,
я че подострим сабля димиския,
я че подострим Божа вересия!...
И заплака се Дойчинова сестра,
и ошла се Дойчинови дворове,
па си върза коня ладни, бре, яхъри,
тури сабля на Дойчинова глава.
Й проговори Дойчин болен юнак:
- Иди, сестра, у Солунска чаршия,
ойди си при млади чифутин,
донеси триста лакти платно,
да постегнем мои гнили кости!
И ойде Дойчинова сестра,
ойде си у Солунска чаршия,
ойде при млади евреин,
та зема триста лакти платно -
она сака триста лакти,
оно даде триста и триесе...
Стегна Дойчин, бре, гнилите кости,
па си яхна неговата коня
и си зема сабля димиския,
и си зема лека боздугана -
много лечка - деведесе ока.
Па си пойде низ Солуна града -
огън свети низ солунска калдарма
от ща коня, коня некована...
Й проговори Дойчин болен юнак:
- Я излезни, църно Арапино,
църно Арапино, биволешко лайно!
Й отговори църна Арапина:
- Назад, назад, суо сушенице!
Немаш кръв сабля да напоиш,
немаш месо куршум да нараниш!...
Проговори Дойчин болен юнак:
- Не тужи Бога, църна Арапино!
Излезнала църна Арапина.
Проговори Дойчин болен юнак:
- Я, ти фърляй, църна Арапино,
я, ти фърляй, я че да фърлям!
Фърлило е църна Арапина,
фърлило е с лека боздугана -
Дойчин го дочека със зенгия.
Й проговори църна Арапина:
- Чекай, Дойчино, ощ еднъж,
ощ еднъж да гаджам!
Проговори Дойчин болен юнак:
- Чекай, църна Арапино,
ти си фърлял, па я че фърлям!
Фърлил е Дойчин болен юнак,
удари го с лека боздугана,
удари го у първото сърце -
падна Арапин от враното коне.
Й проговори църна Арапина:
- Удри, Дойчине, удри, още душа има!
Й проговори Дойчин болен юнак:
- Еднъж мрем, еднъж съм родил!
Тогай пукна църна Арапина.
Па си яхна Дойчин болен юнак,
па си яхна тая врана коня,
та си ойде при Петър налбатин:
- Я излезни, Петър налбатин,
ковал си ми коня вересия,
излезни - скъпо да ти платим!
Излезна си Петър налбатино,
отсече му Дойчин тая руса глава.
И ойде Дойчин при Ангела ковача:
- Излезни, Ангеле ковачо,
подострил си сабля димиския,
излезни да ти платим!
Излезна си Ангел ковач,
отсече му Дойчин тая руса глава...
Па си зема до две руси глави,
па си яхна тая врана коня,
та си ойде при млади евреин:
- Я излезни, млади евреине,
давал ми си триста лакти платно -
колко сакаш от мене да платим?
Проговори, бре, млади евреин:
- Е, Дойчине, млади, бре, юначе,
колко любиш, толко че ми платиш!
Дойчин му плати двойно,
плати двойно, що му чини.
Па си ойде Дойчин на дворове,
развърза си Дойчин бяло платно,
и душа му начаса излезнала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011