|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен Дойчин и Чер арапин
Лежал Янко три години,
ни живее, ни умира...
Янковица - млада булка,
тя на Янко тихо дума:
- Стани, Янко, стани, джанъм,
конче цвили ти в ехъре,
нековано, неседлано.
Стани, Янко, оседлай го,
оседлай го, подкови го.
- Любе, любе, първо любе,
стани, любе, утре рано,
закарай си врано конче,
закарай го на албанте
да подковат врано конче,
да подковат, оседлаят.
Янковица млада булка
тя си кончето откара.
Албанти хи на смях думат:
- Янковице, млада булке,
ку заложиш тънка снага,
ку заложиш бело лице,
ще ти конче оседляем,
ку заложиш бело лице
ще ти конче подковеме...
Яврово, Асеновградско (Хайтов-Яврово, с. 209); непълна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2011
|