* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболял ми се й болен Будучко,
лежал е девет години,
девет дюшека изгнои
и девет басма възглавки,
и девет черги китени,
пък не го й мама питала,
каква ти е болестта...
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Мойта е болест, мамо ма,
тя от сестрини грехове -
като ми гърло изсъхна,
пратих сестрата за вода
на студените кладенци,
на дълбоките извори.
Там тя си Янка завари
до трима души хайдути,
те са на Янка думали:
- Янке ле, Будучкова сестрице,
иди на батя си да кажеш,
вода студена ще дадеш
да му гърлото разквасиш
и теб от него ще вземем!...
Янка си сълзи порони,
и се към дома повърна,
и на батя си продума:
- Братче ле, батьо Будучко,
мене, бате, си искат,
тогива вода ще дадат!
- Янке ле, сестро Янке ле,
я иди, батем, я иди,
при моя приятел ламбантин,
кончето да ми подковат
на вяра, на версия;
когато, Янке, оздравея,
двойно ще им заплатя!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011