* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Отка се е Дойчин поболело,
оттогай се Арап посилило,
та не дава млади да се женя,
та не дава сватба да се прави.
На день яде до две вурни леба
и си яде крава яловица,
и си пие до две бъчви вино,
трети гюдюм жежена ракия,
на ноч либи мома и невеста.
Ред си реди от село до село,
ред си дойде Дойчиново село.
Ред си реди от къща на къща,
ред си дойде Дойчинова къща.
Па що била Дойчинова сестра,
па вземала две стовни зелени,
па отишла на извор на вода.
Тамо седи Църна Арапина,
проговаря Църна Арапина:
- Вала тебе, Дойчинова сестро,
ка си ойдеш дома на дворове,
да си кажеш Дойчиново либе
отзаран че у вас да гостуем.
Да месите до две вурни леба,
да колете крава яловица,
да колете, да а уготвите,
да точите до две бъчви вино,
трети гюдюм жежена ракия.
Утре у вас сичко че изедем,
че изедем и пай че изпием,
на вечерта че и вас да ви любим!
Пай що била Дойчинова сестра,
ка си ошла дома на дворове,
па седнала Дойчину над глава,
та си рони тия дробни сълзи.
Проговара Дойчин добър юнак:
- Вала богу за чудо големо,
отка съм се болно поболило,
еве стана девет годин време,
не бея ми стрехи прокапали,
а сега ми стрехи прокапая!
Проговаря нему мила сестра:
- Е, Дойчине, мой мили братко,
тебе не са стрехи прокапали,
това са ти сестрини слъзици!
И Дойчин си сестра опитуе:
- Леле, сестро, леле, мила сестро,
да защо си, сестро, слъзи рониш?
Я она си брату отговара:
- Е, Дойчине, мои мили брате,
отка си се, братко, поболило,
оттъгай се Арап посилило,
та не дава млади да се женя
и не дава сватби да се права,
на день яде до две вурни леба
и си яде крава яловица,
и си пие до две бъчви вино,
трети гюдюм жежена ракия,
на ноч либи мома и невеста.
Ред си реди от село до село,
ред си дойде до нашето село.
Ред си реди от къща на къща,
ред си дойде до нашата къща.
Я си идох на извор на вода,
там си найдох Църна Арапина,
та си лежи под бели шатори.
Бог да бие Църна Арапина,
ка ме виде, веднъг ми задума:
- Вала тебе, Дойчинова сестро,
утре през ден у вас че гостуем.
Да си кажеш Дойчиново либе
да месите до две вурни леба,
да колете крава яловица,
да точите до две бъчви вино,
трети гюдюм жежена ракия,
та през дента у вас че гостуем,
на вечерта у вас че прележим,
че прележим и вас че ви любим!
А Дойчин си на сестра говори:
- Леле, сестро, леле, мила сестро,
я отвори шарени сандъци,
та изнеси платно бубучерно,
бубучерно платно двеста лакти,
да увържем мои гнили кости.
Изнеси ми сабля дипленица,
дипленица, сестро, остреница,
изведи ми коня из яхъри,
оседлай я, сестро, препаши я,
па у тури седло се от свила
и у тури две златни зенгии,
две зенгии, до две люти змии,
че да идем с Арап да се бием!
А що била нему мила сестра,
отворила шарени сандъци,
та изнела платно бубучерно,
бубучерно платно двеста лакти.
Па си стана Дойчин добър юнак,
та препаса нему гнили кости,
препаса ги Дойчин, увърза ги.
А що беше нему мила сестра,
изнесе му сабля остреница,
остреница, сабля дипленица,
изведе му коня из яхъри,
посправи я, сестра, начини я,
оседла я със свилено седло,
па у тури той златни зенгии,
у зенгии до две люти змии.
Къга Дойчин коня уянало,
та си ойде при студени извор,
тамо найде Църна Арапина,
де си лежи под бели шатора.
Пай що беше Дойчин добър юнак,
па извади сабля дипленица,
та погуби Църна Арапина,
та отсекъл на Арапин глава.
Па у тури у конската торба,
отнесе я дома на дворове,
пай си фърли на Арапин глава:
Те, ти, сестро, от Арапин глава!
Тогай са се млади заженили,
заженили, сватби заправили,
тогай се е народ ослободил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011