* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболял ми се е млад Милан,
та е лежал Милан, та е болял,
жали ми десет години.
Сестра му Еленка го гледаше
цели ми десет години,
Еленка по двори ходеше
и дребни сълзи ронеше.
Милан на Еленка думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
дали ти, сестро, дотегна
брат си болен да гледаш
и хранено конче да гледаш,
с ориз да го, сестро, зобиш
и с руйно вино да поиш?
Еленка бате си думаше:
- Не ми, бате, дотегна,
брат си болен да гледам,
а най ми, бате, дотегна,
че съм си клето сираче.
В село сеймени приорляли,
приорляли, бате, и искат
дор девет пещи със хляб
и девет бъчви със вино,
и два тулума със сирене,
една ми крава ялова
и една ми мома хубава...
Цяло се село събрало,
събрало и всичко дало.
Ред като дошло за мома,
един се за друг питали,
коя си мома да дадат,
коя си майка да разплачат,
и кой си баща да тъжи.
Милан Еленка думаше:
- Не бой се, сестро, не бой се,
колкото и да искат башиите,
тебе на турул няма да даде.
Таман си Милан издума
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011