* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

По предание от Градобор, северозападно от Солун, черният Арапин отседнал на мястото, където сега е село Арапово (Арапли); той бил толкова голям, та лежал под три чадъра, а краката му все пак стърчали навън; всяка вечер солунчани му давали по една фурна хляб, по една ялова крава и една девойка, която той "разсипвал" и след това тя умирала.

Дошло ред и на сестрата на Дойчин, който лежал болен от три години; той я вижда разтревожена да кърши пръсти и на въпроса му дали няма ядене и пиене, тя отговаря, че има всичко, след което разказва за проблема. Дойчин я изпраща при побратимите си (налбантин, ножар и платнар) да подкове коня, да наточи сабята и да купи триста лакти платно, за да обвие костите си; те отказват - искат да целуват лицето й.

След като разбира от нея какво искат, Дойчин решава да излезе на битка с Арапина неподготвен - увива се в пояс, дълъг триста лакти, храни коня си със сухо грозде и го пои от чаша ведреница, която бере осемдесет оканици. Като чува, че Дойчин идва към него, Арапинът се разпенва от яд. По време на двубоя първо Арапинът хвърля своя боздуган, а конят на Дойчин приклеква, после Арапинът иска да хвърли втори път, но Дойчин му казва, че човек се ражда веднъж на света, т.е. има само един шанс; после Дойчин хвърля боздугана си и убива Арапина. След победата Дойчин се връща в Солун (после прескача с коня си градските стени) и убива неверните си "побратими".

Местните хора разказвали, че на т. нар. Вардарска порта в Солун доскоро висяло реброто на Болен Дойчин, което било широко колкото педя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011