* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболял се е Дойчин войвода,
та никой при Дойчин не дохожда.
Сал дохожда негова сестра Ангелинка,
Ангелинка, росна детелинка.
Всека утрин все весела идва,
тая утрин къровна, тревожна.
Отговори, бре, болен Дойчин:
- Ой те тебе, сестро Ангелинко,
Ангелинко, росна детелинко,
да не те е любе оставило,
или те е младо парясало?
Отговори мома Ангелинка:
- Леле-варе, бре, бате Дойчине,
нито ме е любе оставило,
нито ме е младо парясало,
ам се прочу, бате, Чер арапин,
на ден сака бъчва благо вино,
на нощ сака по една девойка,
по девойка, бате, нелюбена.
Че изрело, бате, сички села,
че е дошъл, бате, в наше село,
че изреди сичките девойки,
ред е дошъл, бате, и за мене,
как да ида, бате, аз при него?!
Отговори, бре, болен Дойчина:
- Ой те тебе, сестро Ангелинко,
Ангелинко, росна детелинко,
ти да влезеш у наши обори,
та улови конче Шарколия,
девет годин, сестро, нековано,
нековано, още не яхано,
заведи го, сестро, на Юсина,
на Юсина налбантина,
да подкове конче Шарколия
на юначка, сестро, вересия.
Ако стана, аз ще да му плата,
ако умра, той ще да ми прости.
Че отиде мома Ангелина,
па улови конче Шарколия,
заведе го мома при Юсина,
при Юсина налбантин.
- Ой те тебе, Юсин налбантян,
изпрати ме бате ми Дойчина
да подковеш конче Шарколия.
Девет годин конче не ковано,
не ковано, още не яхано,
на юначка, олан, вересия.
Ако стане, бате ще ти плати,
ако умре, ти ще да му простиш!
Отговори Юсенин налбантин:
- Ой те тебе, моме Ангелинко,
Ангелинко, росна детелинко,
ако дадеш твойто бело лице,
ще подкова конче Шарколия.
Разплакала се мома Ангелина,
разплака се и назад се върна,
че отиде при болен Дойчина.
- Леле-варе, ти, бате Дойчине,
не подкова твойта врана коня
на юначка, бате, вересия,
а ми иска мойто бяло лице!
Отговори ми болен Дойчина:
- Ой те тебе, сестро Ангелино,
Ангелино, росна детелино,
я отвземи мойта тънка сабя,
девет годен не е коланена,
коланена, нито източена,
занеси я, сестро, на Юмера,
на Юмер кюседжия;
да източи мойта тънка сабя,
на юначка, сестро, вересия.
Ако стана, аз ще да му платя,
ако умра, той ще да ми прости.
Че отиде мома Ангелинка,
че отиде и кротко повика:
- Ой те тебе, Юмер кюседжия,
изпроводи ме бате ми Дойчина
да източиш тая тънка сабя,
девет годин не е източена,
източена, нито коланена,
на юначка, олан, вересия.
Ако стане, бате ще ти плати,
ако умре, ти ща да му простиш!
Отговори Юмер кюседжия:
- Ой те тебе мома Ангелинке,
ако дадеш тия черни очи,
ще наточа тая тънка сабя.
Разплака се мома Ангелинка,
разплака се и назад се върна.
- Леле-варе, ти, бате Дойчине,
не източва тая тънка сабя
на юначка, бате, вересия,
най ми иска мойте черни очи!...
Отговори, бре, болен Дойчина:
- Ой те тебе, сестро Ангелинко,
ти разключи майчини сандъци,
та изкарай най-малкото търбо,
най-малкото - от триста аршини,
триста аршини копринено платно.
Да опаша, сестро, мойта болна снага,
болна снага, сестро, гнили меса,
че да ида, сестро, да му плата.
Че отиде мома Ангелина,
че донесе най-малкото търбо
най-малкото - от триста аршина,
че опаса Дойчин болна снага,
болна снага, Дойчин, гнили меса,
че излезе мома Ангелинка,
та изведе конче Шарколия.
Че се качи, бре болен Дойчина
и си узе тънката си сабя,
че отиде Дойчин при Юсина,
при Юсина налбантин,
че отиде и кротко повика:
- Ой те тебе, Юсине налбантино,
я излез ми тука да ти платя!
Че отсече черната му глава,
та я тури в деснию дисаг.
Че отиде Дойчин при Юмера,
че отиди Дойчин, та повика:
- Ой те тебе, Юмер кюседжия,
я излез ми тука да ти платя!
Че излега Юмер кюседжия,
и отсека черната му глава,
та я тури във левию дисаг.
Сбута конче Дойчин до дюкена,
дето беше Чер арапин,
дето беше и там да пиеше,
и пиеше бъчва черно вино.
Че отиде Дойчин и повика:
- Ой те тебе, черна арапино,
я излез ми тука да те видя,
ти ли искаш моми нелюбени?!...
Че отсека и неговата глава,
и я отсека, на сабя я наби!...
Сбута конче към нийните дворове,
че отиде и кротко повика:
- Ой те тебе, сестро, Ангелинко,
я излез ми тука да те видя,
че ти нося скъпи армагане,
армагане, три арапски глави...
Че ми слега Дойчин от кончето,
че разпаса Дойчин тънко платно,
костите му се пръснали -
млад Дойчин от душа се раздели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011