* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Болен лежи Дойчин юнак,
болен лежи девет годин,
болен лежи 'ав Солуна,
ни умира, ни станува.
Чуло се е и прочуло,
и прочуло в тае земе,
в тае земе бре Арапска;
де е дочул цар Арапин,
ке погине Дойчин юнак.
Завело е цар Арапин
три хиляди се Арапе,
кондисало под Солуна,
под Солуна на чаире,
опънало бели чадер.
На града е гюмрук клало:
редом реди по къщите,
редом реди, таин зима:
по три пещи чиста леба,
по две бачви руйно вино.
и по една баш ракия.
И е клал на Вардар капия
девет Църни Арапини -
кой ке влезе 'ав Солуна града,
кой ке влезе и излева,
музрак да залюби, алтън да ми кладе.
Кой ке има таин да донесе,
ке ми седи на Солун града;
кой ми нема таин да донесе,
та го зима Църна Арапина,
на аскере измет да му прави.
Кладе Петър таинджиче,
да ми сбира таинето.
Ред е дошло и Дойчина,
(и Дойчина) таин да ми даде.
Нема Дойчин таин да ми даде -
болно ми е изболнало.
Почукова таинджиче,
излела е Дойчиница,
та ми пита таинджиче:
- Бре, що сакаш, таинджиче?
- Искам таин донесите.
Повърна се Дойчиница,
оттовори на Дойчина,
казова му и ми плаче:
- Дека ние таин вземеме,
да однесам на аскере?
Тога вели Болен Дойчин:
Извади ми, Дойчинице,
извади ми коня некована,
закачи ми сабя неточена;
иди, любе, на долна чаршие,
на онойго Омер налбатино,
ди ми кове коня вересия;
ако Господ живо ме остави,
ке му платя и надплатя!
Пак ми иди горна чаршие,
на мой побратим Митар калакчия,
да ми наточи сабя вересия.
Завела е Дойчиница,
завела е коня ненована,
и закачи сабя неточена,
заминала на Омер налбатин:
- Много здраве, Омер налбатин,
Mного здраве от Дойчина!
Да му ковеш коня вересия!
Де му рече Омер налбатин:
- Ке ви кова коня вересия,
ако ми дадеш твое църни очи
и твое бело лико,
ако ми дадеш да ги залюбем,
що го кова вересия,
Повърна се Дойчиница,
та отиде на Митар калакчия.
Отговори Ангелина:
- Много здраве от той побратим,
той побратим Дойчин юнак!
Наточи му сабя вересия!
Казува й Митар калачия:
- Ке наточа ocтpa сабя,
дай ми твоя половина!
Повърна се Дойчиница,
та отиде до дома си,
та ми плаче и ми вика,
и казова на Дойчина:
- Варай, варай, Дойчин юнак!
Ага беше и ти здраво,
ча той хатър коня ковяха,
за той хатър сабя точеха;
я отиде на Омер налбатин,
той потера мои очи,
мои очи да залюби;
и потера Митар калакчия,
той потера мое лице,
мое лице и половина,
и половина да залюби.
Одговори Дойчин юнак:
- Иди, любе, в горен пазар
на мой брата екмекчия,
да ми даде малко хлебец;
и докеси чаша винце
що ми бере седамдесет оки;
да ти сипе и тая манджа,
я да пойем и попием.
Пак отиде Ангелина,
та порука Гьорге екмекчия:
- Ела, брате, мойо малки девер,
донеси ми тая чиста леба,
дай ми, брате, това винце,
дай ми, брате, и тая манджа,
да однеса на Дойчина,
не е поял девет годин,
не е пило и руйно винце!
Отговори екмекчия:
- Бива, снахо Дойчинице,
кешке брат ми леб да тера.
Таин взема Дойчиница,
та однесе на Дойчина,
там поеде и попило.
И казува Дойчин юнак:
- Иди, любе Ангелино,
та порукай моя сестра,
премерите това платно,
това платно бубакерно,
бубакерно триста лакте;
стегните ми болни кости,
качите ме на бърза коня!
Стегнаха му болни кости,
качиха го на коня му,
дадоха му сабя неточена,
та излезе Дойчин юнак
тя излезе с коня некована.
Тамо шета по Солуна,
никой Дойчин не познава,
сториха го ябанджия.
Игра коня Дойчин юнак,
искратило калдаръме,
заминало на Вардар капия;
дадоха му Арапете,
да залюби това музрак,
да залюби, алтън да кладе.
Стъпи Дойчин на зенгии,
сабя си е докимасал
та погуби Арапете.
Пак излезе по чаире,
право иде на бел чадър,
като иде и он рука:
- Давран, Църна Арапина!
Отговори крал Арапин:
- Назад, назад, Болен Дойчин,
сабя ке махна, не ще има кръв
да я наквасим!
Налюти се Болен Дойчин,
пресече му бел чадъра.
Тога стана цар Арапин,
коня яхна, сабя взема
да погуби Дойчин юнак.
Сабя махна цар Арапин,
да пресече Болен Дойчин.
Хитра беше Дойчинова,
(Дойчинова) бърза коня,
та ми легна по колена,
по колена на земята,
сабя го е разминала.
Замахова Дойчин юнак
тежка сабя неточена,
та погуби цар Арапин.
Де се пусна цар Арапин
пак без глава да го гони.
Повърна се Дойчин юнак,
та го стори на парчета,
пак отиде на бел чадер,
товарова девет товара,
девет товара тежка хазна.
И ми стапи 'ав зеигии,
та ми влезе оф Арапе,
сабя маха три сахате,
загубило три хиляди,
(три хиляди) се Арапе.
Пак закара тежка хазна,
та замина през Омер налбатин,
отговори Болен Дойчин:
- Ела, Омер, да ти платя,
що ми кова коня вересия!
Оттам иде и се моли:
- Аман, аман, Дойчин юнак!
Я ако стори, ти не прави.
Махна сабя, загуби го.
Пак замина горен пазар,
и порука Болен Дойчин:
- Ела, Митре калакчия,
да ти плата що ми точи,
(що ми точи) сабя вересия!
Като иде и се моли:
- Прости на мене, Болен Дойчин!
Сабя махна, загуби го:
- На ти, Митре, как се тера
мое любе да залюбиш!
Пак отиде горен пазар:
- Ела, брате екмекчия,
да ти плата що ме храни!
Та му даде три товара,
(три товара) тежка хазна,
Пак закара шест товара,
откара ги на дома си,
и порука Дойчиница:
- Свалите ме от бърза коня,
постелете на дебело,
и ми клате возглавето,
мошне сам се уморил,
да почина и да поспя!
Постелаха му на дебело,
кладоха му возглавето,
та ми спие три дни време.
Разбуди се Дойчин юнак,
отговори Дойчиница:
Порукайте мойо брата,
че ке умра, да се простим.
Порукаха милен брата.
Отговори Гьорги екмекчия:
- Седи, брате, на Солуна,
да повелаш, да царуваш!
Казува му Дойчин юнак:
- Мене веке не требова
да царувам на Солуна;
требова ми три аршине,
три аршине на мен земя.
До там беше, издъхна,
душа даде на Господа.
Я що беха по Солуна
тея Турци и Булгаре:
- Дойчин ми е добро сторил
що загуби Арапете.
Я що беха на Солуна
и тия се извадили
милостиво да му дават:
и му палят кандилата,
да му горят за душата,
одредиха Болен Дойчин
това ми е направило
от немало тая града
веке гюмрук там да нема.
Това Дойчин направило.
Останала тая песна,
да се пои, приказова.
От Бога здраве, от мене песна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011