* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Излягъл е, леле, Чер арапин,
Чер арапин, леле, чер манафин,
(излягъл е, леле, по Солунско),
по Солунско, леле, равно поле.
Глава има колкот един казан,
уши има колкот два танура,
очи има колкото две крини,
джуни има колкот един каик.
Че си простря все бели чадъри,
че си свика старци и попове,
на ден иска по една пълна фурна,
по една пълна фурна топъл лебец,
на ден иска по две бъчви вино,
и им иска по буре ракия,
на ден иска три крави ялови
и по една хубава невяста,
пък за нощя хубава девойка.
Ред редило сета Солун града,
ред редило от къща във къща,
ред е дошло за млада Грозданка,
за млада Грозданка мизимчица.
По двор ходи, жално-милно плаче,
със сълзи си дворито подляла:
- Убивам се, леле, затривам се,
затривам се, леле, млада и зелена,
че не отваждам въз Чер арапин,
въз Чер арапин, въз чер манафин!
Че как я съгледа Болен Първан,
Болен Първан от постелки;
Болен Първан, ах, болен си лежи,
болен лежи тъкмо три години.
Отговаря, леле, Болен Първан:
- Ой те тебе, сестро Грозданчице,
що по двори жално-милно плачеш,
със сълзи си дворито подляла;
дали ти се й веке додеяло,
дето лежа, сестро, три години,
три години азе на постеля,
ни жив, сестро, нито пък умрял,
или ти се й веке додеяло
студна вода, сестро, да ми носиш?!
Отговаря млада Грозданчица,
млада Грозданчица мизимчица:
- Ой ми те тебе, мой милин братко,
не ми се й, братко, додеяло,
дето лежиш, братко, три години,
три години, леле, на постеля,
нито жив, братко, нито умрял,
нито ми се й мене додеяло,
люти рани, братко, да ти вържа,
студна вода, леле, да ти нося...
Най ми се й мене додеяло,
дето й излягъл Чер арапин,
Чер арапин, братко, чер манафин
по Солунско леле равно поле.
Глава има (...)
Че простря все бели чадъри,
че си свика старци и попове,
на ден иска по една пълна фурна
(...)
Ред редило й сета Солун града,
ред редило от къща във къща,
ред е дошло, братко, и до мене,
и аз, братко, въз него да ида.
Отговаря, леле, Болен Първан:
- Ой те тебе, сестро Грозданчице,
защо ти досега си мълчала,
защо по-напред не ми обади?
Я извади ми, сестро Грозданчице,
извади ми сабя френгияна,
три години дето й небутана,
не бутана, сестро, неточена,
занеси я Юсмен бучакчия,
да наточи сабя френгияна;
ако стана, скъпо ще му платя,
ако умра - халал да ми стори...
Че отиде млада Грозданчица,
че извади сабя френгияна,
(...)
небутана, леле, неточена;
занесе я Юсмен бучакчию:
- Ой те тебе, Юсмен бучакчийо,
мене ме й проводил Болен Първан,
да наточиш сабя френгияна;
ако стане, скъпо ще ти плати,
ако умре - халал да му сториш...
Отговаря Юсмен бучакчия:
- Ой те тебе, млада Грозданчице,
ако даваш твойто бяло лице,
ще наточа сабя френгияна!...
Че заплака млада Грозданчица,
че заплака и назад се върна.
- Ой те тебе, братко льо Първане,
не ще, братко, Юсмен бучакчия
да наточи сабя френгияна,
най ми иска мойто бяло лице,
да наточи, братко льо Първане!
Отговаря, леле, Болен Първан:
- Ой те тебе, сестро Грозданчице,
я остави сабя на постеля,
че влез, сестро, във хладни зимници,
че извади коня Дорияна,
три години дето й незобена,
не зобена, сестро, не поена,
заведи го Колю налбантину
да ми кове коня Дорияна;
ако стана, скъпо ще му платя,
ако умра - халал да ми стори...
Че остави млада Грозданчица,
че остави сабя на постеля,
а че влезе във хладни зимници,
че извади коня Дорияна,
(...)
Заведе го Колю налбантину:
- Ой те тебе, Кольо налбантино,
проводил ме й, леле, Болен Първан,
да му ковеш коня Дорияна;
ако стане, скъпо ще ти плати,
ако умре - халал да му сториш...
Отговаря Кольо налбантина:
- Ой те тебе, млада Грозданчице,
ако даваш твойте вити вежди,
твойте вити вежди кат гайтани,
тъй ще кова коня Дорияна!...
Че заплака млада Грозданчица,
сълзи рони по бели образи,
от образи до шарени пазви,
от пазви до шарени скутове...
А че тръгна млада Грозданчица,
че си дума на Болен Първана:
- Ой те тебе, братко льо Първане,
не ще, братко, Кольо налбантина
да си кове коня Дорияна,
най ми иска мойте вити вежди,
вити вежди, вити кат гайтани!
Отговаря, леле, Болен Първан:
- Ой те тебе, сестро Грозданчице,
я остави коня Дорияна,
че иди въз Юмер билберина,
да дойде скоро да ме обръсне;
ако стана, скъпо ще му платя,
ако умра - халал да ми стори...
Ама бързай, сестро Грозданчице,
ама бързай, време не остава!...
Че отиде млада Грозданчица,
че отиде въз Юмер билберя:
- Ой те тебе, Юмер билберино,
проводи ме, леле, Болен Първан,
да дойдеш скоро да го обръснеш;
ако стане, скъпо ще ти плати,
ако умре - халал да му сториш...
Отговаря Юмер билберина:
- Ой те тебе, млада Грозданчице,
ако даваш твойте черни очи,
черни очи, черни като въглен,
тъй ще дойда ази да обръсна,
да обръсна Болена Първана!...
Разсърди се млада Грозданчица,
че се върна въз Болен Първана:
- Ой те тебе, братко льо Първане,
не ще, братко, Юмер билберина,
не ще да дойде да те обръсне,
най ми иска мойте черни очи,
мойте черни очи като въглен...
Отговаря Боляна Първана:
- Ой те тебе, сестро Грозданчице,
търпи, сестро, търпи още малко,
ще си питам тези побратими...
Я ми отвори маджар сандъци,
че извади деветдесе лакти,
деветдесе лакти бяло платно,
да завържа, сестро, девет рани,
девет рани, сестро, от куршуми,
от куршуми, сестро, от теляни.
Че завърза девет люи рани,
че препаса сабя френгияна,
че задигна тежка топузина
и възседна коня Дорияна -
право тича на Солунско поле...
Ех, че се провикна Болен Първан,
провикна се колкот сила има:
- Де си, бре, Арапин, чер манафин,
да излезеш на юнашко поле,
да те видя, леле, че си юнак!
Че излезе, леле, Чер арапин:
- Чакай, чакай, жълта восъчино,
с един юмрук душа щ' ти извадя!
Та че грабна тежка боздугана,
та помери Боляна Първана,
та го мери право във главата,
и замахна с тежка боздугана...
Завчас легна коня Дорияна,
завчас легна на черната земя;
коня легна, боздуган премина...
Бърже скочи горе Болен Първан:
- Чакай, чакай, Черна Арапино,
чакай да видиш тежък боздуган,
тежък боздуган, деветстотин оки!...
Взе да мери Болен Първан,
че не мери ни горе, ни долу,
най си мери коня във челото,
бърже хвърли с тежка топузина.
Завчас легна коня Арапинки,
завчас легна на черната земя,
ала нищо коня не помогна -
боздуган удари Чер арапин,
удари го между двете очи,
че му пръсна тази черна глава,
че му изкочиха двете очи...
Пусна коня Боляна Първана,
в ръка носи Арапската глава,
всичко живо излезе да види,
всеки, който видя, все се чуди:
"Този юнак като сухо дърво,
пък извърши, бре, чудо голямо;
той е юнак, леле, над юнака,
той е роден, леле, от юнака,
фала, Господи, чудо голямо!
Бърже кара коня Болен Първан,
че отиде въз Юсмен бучакчия:
- Ой те тебе, Юсмен бучакчийо,
не щеш да точиш сабя френгия,
най искаш сестрино бяло лице!
Че завъртя със сабя френгия,
та че му главата, бре, отсече...
Че отиде въз Кольо налбантина:
- Ой те тебе, Кольо налбантино,
щот' те имах като мойте очи,
затуй ли стори такъз голям срам
на мойта мила сестра Грозданка?!
Тегли сабя - глава му отряза...
Че отиде въз Юмер билберо:
- Ой те тебе, Юмер билберино,
ти искаш сетрини черни очи,
черни очи, черни като въглен,
за да дойдеш мене да обръснеш?
Чунким си ме, Юмере, повярвал,
затуй дойдох скъпо да ти платя...
Тегли сабя - глава му отряза...
Бутна коня, у тях си отиде.
Като стигна до бащини двори,
от коня се виком, бре, провикна:
- Ой те тебе, сестро Грозданчице,
постели ми шарени одаи,
щот искаше, сестро, аз извърших,
по сим сега, сестро, аз ще умра!
Да не жалиш, леле, да не плачеш,
най да викаш зурли и тъпани,
да направиш дунанма голяма!
Бърже скочи млада Грозданчица,
та отвори бърже вити порти;
кога видя Арапинска глава,
уплаши се и се разтрепера...
Та че слезе от кон Болен Първан,
та че легна на меки постели,
колкот лежи на меки постели,
по-лошаво и по-зле му става.
И излезе душа Боляна Първана...
Кат' Болен Първан заровиха,
че направи млада Грозданчица,
че направи голяма дунанма,
че си свика старци и попове,
та ядоха дур цяла неделя -
"Бог да прости Боляна Първана!"

С намеси на записвача в духа на възрожденската стилистика. Пасажите, заменени с многоточия в скобите повтарят текста от по-горе. Тази песен, заедно с варианта от Струга (Миладиновци, № 154) е послужила за своден компилативен вариант на Иван Бурин, който дава пространни обяснения за своите намеси (вж.: Бурин, И. Юнак и ясно слънце (Народен епос). /Подбрал... С., 1955, с. 215 - "Болен Дойчин и Черен Арапин"; руски превод на компилацията вж.: Песни южных славян (Библиотека всемирной литературы. Серия первая. Том 11). /Вступ. статья, сост. и примеч. Ю. Смирнова. М., 1976, с. 92 - "Больной Дойчин и Черный Арап"). Оставяме тази компилация отделно от фолклорните варианти (вж.). (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011