Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

(...) три години и полвина
ни оздравяш, ни умираш...
Дай ми воля да се женя,
да залибя друго либе,
друго либе като тебе;
имаш сестра Ангелина,
нека тебе тя да гледа,
както съм те аз гледала
три години на постеля,
три години и полвина!...
Снощи й дошел Чер арапин,
Чер арапин, чер манафин,
в ръка държи топузина,
топузина триста оки;
си юнаци отидоха
и му селям подадоха,
само ти си не отиде.
Разсърдил се й Чер арапин,
Чер арапин, чер манафин,
хабер прати зарад тебе -
че да станеш, да отидеш -
или селям да му дадеш
и крака му да целунеш,
или борба да се бийте!...
Разсърди се Болен Дойчин,
на невяста тихо дума:
- Ой те тебе, Дойчинице,
давам воля да се жениш,
да залибиш друго либе,
друго либе като мене -
тъй юначно, тъй прилично.
Я да станеш, Дойчинице,
че влезни в тъмни яхъри,
че извади врано конче,
да го видя играе ли,
да го видя и опитам
хубав тимар очеши го,
с руйно вино напои го,
със бял ориз назоби го.
Ще възседна врано конче,
че ще ида въз Арапин,
въз Арапин, въз манафин,
да го видя каква й стока
и на челяк прилича ли;
за юнашту глава давам,
ала селям не му давам
и крака му не целувам!...
Зарадва се Дойчиница,
плясна с ръце, засмяла се й,
че извади врано конче,
назоби го, напои го,
и на конче тихо дума:
- Слушай, конче, и запомняй!
Кат' заведеш Болен Дойчин,
Болен Дойчин въз Арапин,
въз Арапин, въз манафин,
да си умре Болен Дойчин,
да го убий Чер арапин,
Чер арапин, чер манафин!...
Че изведе врано конче,
че върза го пред вратата,
че отиде във собата,
че отвори сандъците,
премени се, натъкми се,
че отиде у майка си.
Кат' я видя стара майка,
че на нея тихо дума:
- Оздравя ли Болен Дойчин,
оздравя ли, проходи ли?
Отговяра Дойчиница:
- Ой те тебе, стара майко,
ни оздравя, ни умира,
даде воля да се женя,
да залибя друго либе,
друго либе като него -
тъй юначно, тъй прилично.
Че си скочи Дойчиница,
грабна котли и кобилци,
че отиде на чушмата,
на чушмата, на новата
да налее студна вода.
Ей на, иде гръцко чедо,
на глава му ясен месец.
Отговаря Дойчиница:
- Ой те тебе, гръцко чедо,
хайде двама да се меним,
да се меним, да се сгодим,
и в неделя да й сватбата!
Мениха се, сгодиха се,
и в неделя ще й сватбата.
Как си зачу Болен Дойчин,
на сърце му тежко падна.
(*)
Чер арапин пак проводи:
- Де да й Дойчин, тук да дойде -
или селям да ми даде
и крака ми да целуне,
или борба да се борим!
Отговаря Болен Дойчин:
- Ой те тебе, мила сестро,
мила сестро Ангелино,
хайде конче ми заведи
на побратима налбантче -
да ми кове враня коня
на юнашка вересия,
кат' оздравям, ще му платя!...
Поведе го Ангелина
през Али паша чаршия.
Събраха се селяните,
събраха се, конче гледат
и си един други думат:
- Дали умря Болен Дойчин,
та му конче изведоха,
кончето да му продават?
Заведе го Ангелина,
заведе го на налбантче,
на налбантче тихо дума:
- Ой те тебе, бре, налбантче,
проводи ме Болен Дойчин
да му ковеш враня коня
на юнашка вересия -
кат' оздравя, ще ти плати,
ако умре, халал струвай!
Отговаря налбантчето:
- Ой те тебе, Ангелино,
лице имаш като сиренце,
силен вятър не го й веял,
ясно слънце не го й гряло;
ако даваш твойто лице -
тъй ще кова враня коня
на юнашка вересия!...
Че заплака Ангелина,
че порони дребни сълзи
по нейните бели страни...
Попита я Болен Дойчин:
- Ой те тебе, мила сестро,
мила сестро Ангелино,
защо рониш бели сълзи
по твоите бели страни?
Разказа му Ангелина,
разказа му, обади му.
Отговаря Болен Дойчин:
- Ой те тебе, мила сестро,
мила сестро Ангелино,
я ми вземи остра сабя,
три години неточена,
занеси я на ножаря,
на ножарин побратима
да наточи остра сабя!
(...)
Отговаря ножарчето:
- Ой те тебе, Ангелино,
Ангелино, млада мома,
наточвам ти остра сабя,
ако даваш твойте очи,
твойте очи, черни очи!
Повърна се Ангелина.
- Я повикай билберина,
билберина, побратима,
да дойде да ме обръсне!
(...)
- Ако даваш твойта снага,
твойта снага ти въз мойта!
(...)
Отговаря Болен Дойчин:
- Ой те тебе, мила сестро,
мила сестро Ангелино,
я иди, конче извади,
чу гуди му синьо седло
и стегни му три коланя,
извади ми тежък топуз,
извади ми остра сабя,
остра сабя трийсе педи!
Че му кончето изведе,
със синьо седло оседла го,
извади му тежък топуз,
изнесе му остра сабя.
Че си стана Болен Дойчин,
че се метна на кончето,
на сестра си тихо дума:
- Мила сестро Ангелино,
имаш ли платно, имаш ли
снагата да си завия,
да не я вятър повее,
да не я слънце напече?
Че излезе Ангелина,
че изнесе тънко платно,
тънко платно, ех, ленено,
девет години белено,
на чемшир стана изтъкано,
в чемшир сандъци държано.
Че си зави Болен Дойчин,
че си зави болна снага -
вятър да не я повее,
слънце да не я напече.
Пусна конче Болен Дойчин,
ала конче не играе.
Попита го Болен Дойчин:
- Ой те тебе, мило конче,
защо, конче, не играеш,
не играеш, не подскачаш;
дали те мойта невяста
сутрин рано не чешеше,
вечер рано не поеше?
Даде Господ, конче дума,
конче дума и продума:
- Ой те тебе, Болен Дойчин,
сутрин рано ме поеше,
вечер рано ме зобеше,
ала мене ми заръча
(...)
Болен Дойчин тихо дума:
- Конченце ле, мило братче,
бир да ти е заръчала,
я ми, конче, ти поиграй,
ти поиграй и поскачай.
Щом издума Болен Дойчин,
врано конче ясно цвилна,
ясно цвилна и подскочи.
Като се Дойчин изправи
на зенгия позлатена,
та че се ясно провикна,
та че си топуз подхвърли -
девет сахата отважда,
та че го с конче стигаше
и го с ръка хващаше.
Че отиде въз Арапин,
въз Арапин, въз манафин.
Кат' го видя Болен Дойчин,
че хукна Дойчин да бяга,
че погна го Чер арапин,
Чер арапин, чер манафин,
и засука с тежък топуз
Болен Дойчин да удари.
Завчас легна Дойчин с коня,
тежък топуз го задмина.
Горе скочи Болен Дойчин,
че захвърли с тежък топуз,
та си перна Чер арапин,
че извади остра сабя,
отряза му черна глава,
черна глава, ех, Арапска!...
Оттам стана Болен Дойчин,
че отиде въз налбантче.
Отговаря Болен Дойчин:
- Ой те тебе, бре, налбантче,
аз дойдох да ти платя,
дето си ми конче ковал
на юнашка вересия!
(...)

 


Горна Оряховица (СбНУ 26, с. 162, № 158 - "Болен Дойчин"); билберин, белберин, берберин - бръснар; непълна - без начало и край; многоточията в скобки са поставени от записвача и заменят повтарящи се пасажи; първата половина (до поставения от нас знак *) е заета от мотива "Болен лежи Катил Гьорги".

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011