* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Доде беше млад Дойчин на нога,
доде беше, много арно беше,
а сега се млад Дойчин поболи,
посили се Църна Арапина,
посили се по бугарска земня,
посили се, та народо души.
На ден яде девет фурни леба,
и си яде крава яловица,
и си пие девет бачви вино,
девет вино, десета ракия.
На нощ люби мома и невеста,
нощем люби, денем ги копая.
Ред е дошло Дойчинови двори,
по двор оди Дойчинова сестра,
по двор оди, дробни сълзи рони,
в къщи влезне, бели пръсти кърши.
Согледа я, море, Болен Дойчин,
па на сестра потио говори:
- Леле, сестро, Като Кателено,
по двор одиш, дробни сълзи рониш,
в къщи влезнеш, бели пръсти кършиш.
Дали ти се, сестро, досадило
от менека на нозе стояне,
от менека лепо покриване?
А она му жално отговаря:
- Леле, брайно, ти Болен Дойчине,
нито ми се мене досадило
от тебека на нозе стояне,
нито ми се мене досадило
от тебека лепо покриване.
Доде беше, брайно, ти на нога,
доде беше, много арно беше,
а сега се, брайно, ти поболи,
посили се Църна Арапина,
посили се по бугарска земня,
носили се, та народо души.
На ден яде девет фурни леба,
и си яде крава яловица,
и си пие девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия.
На нощ люби мома и невеста,
нощем люби, денем ги копая.
Ред е дошло до наши дворове
де че люби мене и снахата.
Ний немаме хлебец ни трошица,
де че найдем девет фурни леба,
де че найдем крава яловица,
де че найдем девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия!
Тогай рече, море Болен Дойчин:
- Леле, сестро, Като Кателено,
я изведи коня Пеливана,
отведи го Никола налбатче,
да ми кове коня вересия.
Ако станем, скапо че му платим,
ако умрем и он че прощава!
Щото беше сестра Кателена
отведе си коня да му кове:
- Таком бога, Никола налбатче,
да ми ковеш коня вересия.
Ако стане, море, Болен Дойчин,
ако стане скапо че ти плати,
ако умре и ти че прощаваш!
А он си у потио говори:
- Дай си, мари, лице на залога,
че ти ковем коня вересия!
Повърна се сестра, разплака се
и си ойде дома на дворове:
- Леле, брайно, ти Болен Дойчине,
не ще, брайно, коня да ти кове,
да ти кове коня вересия,
заиска ми лице на залога,
я си върнах коня некована!
Я он си у потио говори:
- Леле, сестро, Ката Кателено,
я си земи сабля неострена,
отнеси а Петре бизакчийче
да ми остри сабя вересия.
Ако станем скапо че му платим,
ако умрем и он че прощава!
Па си взема сестра Кателена,
па си взема сабля неострена,
отнесе я Петре бизакчийче:
- Таком бога, Петре бизакчийче,
да ми остриш сабля вересия.
Ако стане, море, Болен Дойчин,
ако стане, скапо че ти плати,
ако умре и ти че прощаваш!
А он си у потио говори:
- Дай си, мари, лице на залога,
че ти острим сабля вересия!
Повърна се сестра, разплака се,
и си ойде дома на дворове:
- Леле, брайно, ти Болен Дойчине,
не ще, брайно, сабля да ти остри,
да ти остри сабля вересия,
заиска ми лице на залога,
я си върнах сабля неострена!
А он си у потио говори:
- Леле, сестро, Като Кателено,
я си иди код Илко фурунджиче
да ми даде за две пари хлебец
и да даде за пара манджица.
Ако станем, скапо че му платим,
ако умрем и он че прощава!
Па си ойде сестра Кателена,
па си ойде код Илко фурунджиче:
- Таком бога, Илко фурунджиче,
да ми дадеш за две пари хлебец
и да дадеш за пара манджица.
Ако стане, море, Болен Дойчин,
ако стане скапо, че ти плати,
ако умре и ти че прощаваш!
Па си даде Илко фурунджиче,
па си даде за две пари хлебец,
и у даде за пара манджица,
и у дума Илко фурунджиче:
- Носи, носи, нека он си руча,
ако руча, още ке му дадем!
Па отнесе сестра Кателена,
па си апна той Болен Дойчина,
па на сестра потио говори:
- Я улезни у ладни зевници,
та изнеси платно бубачерно,
да повезем мой гнили кости!
Послуша го сестра Кателена,
улезна си у ладни зевници,
и изнесе платно бубачерно,
повеза си нему гнили кости.
Па си взема, море, Болен Дойчин,
па си взема сабля неострена
и си яна коня некована,
га си ойде код Чер арапина,
га погуби Черна Арапина,
па си ойде код Никола налбатче;
- Я излезни, Николо налбатче,
да ти платим, що ми коня кова!
Излезна си Никола налбатче,
га погуби Никола налбатче.
Па си ойде код Петре бизакчийче:
- Я излезни, Петре бизакчийче,
да ти платим, що ми сабля остри!
Излезна си Петре бизакчийче,
га погуби Петре бизакчийче.
Па си ойде код Илко фурунджиче,
изока си Илко фурунджиче:
- Я излезни, Илко фурунджиче,
да ти платим хлебец, що ми даде!
Извади си со шака жълтици,
та му плати, що му хлебец даде.
Па си ойде дома на дворове,
ка сопаса платно бубачерно,
кости са се тогай разнизале
и си умре, море, Болен Дойчин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011