* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Болен се й Първан разболял
от тежка болест безцярна.
Лежал ми й Първан, болял ми й
цели ми девет години,
че го й гледала, гледала
тънка Неда хубава,
сестра му Неда хубава,
и му кончето ранила
цели ми девет години.
Тогиз във село кондисал
един ми грозен Арапин,
ката си вечер той искал
по една крава ялова
и по две пещи хлябове
и по една мома хубава.
Всички се, холан, изреждат,
до тънка Неда ред дошло,
и тя при Арап да иде,
с Арапо да пренощува...
Като се Недка научи,
тя по двор ходи и плаче.
Като я Първан съгледа,
и той на Недка думаше:
- Сестро льо, сестро Недке ле,
станало й девет години,
как си ме, Недке, гледала,
весела ходиш и пееш,
пък сега ходиш и плачеш -
дали ти ази натегнах?
Недка батьо си думаше:
- Батьо льо, батьо Първане,
не си ми, батьо, натегнал,
ала е в село кондисал
един ми Черен Арапин.
Ката си вечер поисква
по една крава ялова
и по две пещи хлябове
и по една мома хубава.
Всички се, батьо, изредиха,
веке до мене ред дошло,
при Арап да си нощувам;
не искам, батьо, не искам
с Арапино да нощувам!...
Първан на Недка думаше:
- Сестро льо, сестро Недке ле,
я ти си зъмни кончето,
и се на конче покачи,
я ти си зъмни саблята
и при налбантин да идеш,
и на налбантин да кажеш:
"Много ти здраве от бате,
от бате, батьо Първан,
кончето да ми подковеш!
От легло батьо кат' стане,
той ще ти, холан, заплати."
И при ножара да идеш,
и на ножара да кажеш:
"Много ти здраве от бате,
от бате, батьо Първан,
батьо ме мене проводи
саблята да ми наостриш!
От легло батьо кат' стане,
той ще ти, холан, заплати."
Тя се на конче покачи,
и тя си зъмна саблята,
и при налбантин отиде,
и на налбантин думаше:
- Много ти здраве от бате,
от бате, батьо Първан,
кончето да ми подковеш!
От легло батьо кат' стане,
той ще ти, холан, заплати.
Налбантин Недки думаше:
- Недке ле, мари хубава,
аз ще ти конче подкова
за твойта снага тънинка!
На Недка много доболя,
и дребни сълзи порони.
Тя при ножара отива
и на ножара думаше:
- Много ти здраве от бате,
от бате, батьо Първан,
саблята да ми наостриш!
От легло батьо кат' стане,
той ще ти, холан, заплати.
Ножар на Недка думаше:
- Недке ле, мома хубава,
аз ще ти сабля наостря
за твойто бялото лице!
Много на Недка домъчна,
жално си Недка заплака
и се на конче покачи,
и пак се назад повърна,
и при батя си отива,
и на батя си думаше:
- Батьо льо, батьо Първане,
не искат, батьо, не искат
кончето да ти подковат,
саблята да ти наострят.
Кончето ще ми подковат
за мойта снага тънанка,
саблята ще ми наострят
за мойто бялото лице...
Много се Първан разлюти
и той на Недка думаше:
- Сестро льо, сестро Недке ле,
я иди, сестро, отвори
отвори пъстри сандъци,
извади платна тънени,
раните да ми превържеш,
кончето да ми оседлаеш,
саблята да ми накъциш,
боздуган да ми донесеш!
Недка батьо си послуша -
донесе платно тънено,
че му раните развила,
с тънено платно повила,
че му кончето оседла
и му саблята накъци,
и му боздуган донесе.
Болен се й Първан подигнал
и се на конче покачи,
и че си Първан отиде
с Арапа бой да се бий.
Първановото конченце,
то било хитро и разумно -
като Арапин стреляше,
и то си, холан, клечеше
и си куршума замина.
На Арапина кончето,
то било младо-глупаво,
то си на нишан застава.
Като си Първан стреляше,
Арапин в чело удари.
Първан си слазя от конче
и му алтъне прибира.
И при налбантин отиде,
и того там си насече,
и му алтъне прибира;
и при ножарао отиде,
и того там си насече,
и му алтъне прибира...
Всичко на конче накъци
и при сестра си отива,
и на сестра си думаше:
- Сестро льо, сестро Недке ле,
всичкото имане прибери,
за тебе да ги запазиш,
ти да се, сестро, ожениш,
кой може да ги управлява...
Дорде си дума издума,
и се от душа раздели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011