* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболял ми се е млад Първан,
млад Първан, младо юначе,
че лежа девет години,
изгнои девет постели
и девет китени губера
и девет пъстре възглаве.
Една си сестра имаше,
тънка го е Неда гледала,
девет го е години гледала,
гледала, не заплаквала -
и него, и кончето му.
На десетата година
Недка по двори ходеше,
бистри си сълзи ронеше.
Първан на Неда думаше:
- Недке ле, сестро по-малка,
що по двора ходиш и плачеш,
дали ти, Недке, дотегнах,
дали аз, дали кончето?
Недка байно си думаше:
- Байно ле, бате Първане,
девет те години аз гледах,
още те девет аз гледвам,
и тебе и кончето ти...
Я си главата надигни,
че нанадоле погледни,
към зелените явори -
под зелените явори
чер грозен Арап кондисал...
За сутрин, бате, изисква,
изисква жена мъжница,
за обед бате, изисква,
изисква жена вдовица,
за вечер бате, изисква,
изисква млада девойка,
при нея да си вечеря,
при нея да си нощува.
Таз вечер на мен ред дойде,
аз при Арапа да ида,
при него да си вечерям.
Първан на Недка думаше:
- Я мълчи, сестро, не плачи,
я иди горе в стаите,
разключи пъстри сандъци,
извади дрехи юнашки,
юнашки дрехи, хайдушки,
че ги на мене донеси,
хубаво да се пременя;
че ми кончето изведи,
изведи, сестро, напои
със бял го ориз назоби,
със руйно вино напои,
през Солуна го преведи,
при налбанта го заведи,
на налбанта да кажеш
кончето да ми подкове
с петстотин кила подкови
на юнашка вересия,
на Първанова доверия -
кога са вратя, ще платя!...
Недка брата си послуша,
излезе горе в стаите,
извади дрехи юнашки,
юнашки дрехи, хайдушки
и ги Първана донесе,
хубаво да се премени.
Отиде в хладни яхъри,
изваде конче хранено,
със руйно го вино напои,
със бял го ориз назоби,
през Солуна го преведе,
при налбанта го заведе.
Солунци кат го видели,
едни си други думали:
- Трябва да е умрял млад Първан -
конче на пазар извеждат...
Тя при налбанта отиде
и на налбанта думаше:
- Мене ме бате проводи
кончето да му подковеш
с петстотин кила подкови
на юнашка вересия
на Първанова доверия;
кога се врати, ще плати...
Налбантин дума на Недка:
- Недке ле, моме хубава,
кончето ще ти подкова
за твойто лице бяло!
Недка си жално заплака
и се назад повърна,
и на бате си казала
какво й казал налбанта.
Първан на Недка пак дума:
- Недке ле, сестро хубава,
я ми сабята извади
от девет години ръждива,
при ножаря я занеси
сабята да ми източи
на юнашка вересия,
на Първанова доверия -
кога се вратя, ще платя!...
Недка брата си послуша,
че му сабята извади
от девет години ръждива,
при побратима занесе,
при побратима ножаря,
сабята да й източи,
и на ножаря си казала
какво е брат й поръчал.
Ножарят дума на Недка:
- Сабята ще ти източа
за твойта снага тънката!...
Недка си жално заплака
и се назад повърна,
и на брата си разправи
какво й казал ножаря.
Първан на Недка думаше:
- Я мълчи, сестро, не плачи,
я ми кончети изведи,
със синьо седло оседлай,
със синьо седло сърмено,
подай ми, сестро, сабята
и ме на кончето покачи,
и ми портите отвори...
Недка братя си послуша,
че му кончето изведе,
че го на конче покачи,
че му сабята подаде,
даде му мишин дисаги
и му портата отвори.
Първан си конче възседна,
право под зелените явори отива,
при черен Арап застава.
Като го видя Арапа,
отдалече му се молеше,
отблизо му се кланяше.
Първан му молба не мина,
той си сабята извади
и му главата отряза.
Турна я в мишин дисаги
и към налбанта потегли.
Кат при налбанта отива,
като го видя налбанта,
отблизо му се поклони,
отдалече му се помоли.
Първан му молба не мина
и негова глава отряза...
Турна я в мишин дисаги
и за ножаря потегли.
Кат при ножаря отива,
като го видя ножаря,
отдалеч му се поклони,
отблизо му се помоли.
Първан му молба не мина
и негова глава отряза.
Турна я в мишин дисаги
и си за вкъщи потегли.
Като на порти пристигна,
той си на Недка повика:
- Излез ми, сестро, отвори
и ме от кончето свали.
Като си вкъщи той влезе,
и си леглото полегна,
и Богу душа предаде...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011