* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Канто, Канто, Кантелино!
Кантелина двори мела,
като мела и плакала.
Дочул я е брат й Геро,
та на Канта проговаря:
- Защо, Канто, двори метеш,
двори метеш, току плачеш -
дали ти се додеяло
от мойте болни кости
и от мойта тежка къща,
и от мойте малки деца?
А Канта му проговаря:
- Ой ле, брате, мило брате,
нито ми се додеяло
от твойте болни кости
и от твойта тежка къща,
нито ми се додеяло
от твойте малки деца!
Зачуло се Арапина,
ред се реди по селата,
по селата, по къщите,
по къщите, по момите.
Ред е дошло в нашто село,
в нашто село, в нашта къща.
Брат й Геро проговаря:
- Ой ле, сестро, мила сестро,
откарай ми врано конче,
врано конче на налбатин,
да подкове врано конче,
врано конче вересия.
Ако стана, ке му платя,
ако умра, ке упрости.
Отишла си Кантелина,
откарала врано конче,
врано конче на налбатин.
Кантелина проговаря:
- Допрати ме брат ми Геро
да подковеш врано конче,
врано конче вересия.
Ако стане, ке ти плати,
ако умре, ке опростиш.
Налбатин й отговаря:
- Остави ми бело лице,
бело лице на залога,
ке подкова врано конче,
врано конче вересия.
Повърна се Кантелина,
та на Геро проговаря:
- Потръси ми налбатина
бело лице на залога
да подкове врана коня,
врана коня вересия.
Проговаря брат й Геро:
- Оземи си синьо седло,
отнеси го тюфекчия
да поправи синьо седло,
синьо седло вересия.
Ако стана, ке му платя,
ако умра, ке упрости.
Отнесе го Кантелина,
отнесе го на тюфекчия.
Кантелина проговаря:
- Допрати ме брат ми Геро
да поправиш синьо седло,
синьо седло вересия.
Ако стане, ке ти плати,
ако умре, ке опростиш.
Проговаря тюфекчия:
- Остави ми тенки вежди,
тенки вежди на залога,
ке поправя синьо седло.
Повърна се Кантелина,
та на Геро проговаря:
- Потърси ми тюфекчия
тенки вежди на залога
да поправи синьо седло,
синьо седло вересия.
Проговаря брат й Геро:
- Оземи си тенка сабя,
та а носи на бельберин
да изостри тенка сабя,
тенка сабя вересия.
Ако стана, ке му платя,
ако умра, ке опрости.
Отишла е Кантелина,
отишла е на бельберин,
та отнесла тенка сабя
да изостри тенка сабя,
тенка сабя вересия.
Проговаря бельберина:
- Остави ми черни очи,
черни очи на залога,
ке наточа тенка сабя,
тенка сабя вересия.
Повърна се Кантелина,
та на Геро проговаря:
- Потърси ми бельберина
черни очи на залога
да наточи тенка сабя,
тенка сабя вересия.
Проговаря брат й Геро:
- Ой ле, Канто, мила сестро,
я земи си дребни ключи,
дребни ключи от зевници,
та извади бело платно,
бело платно, черен гайтан.
С платното ми кости завий,
с гайтаня ми ги престегни.
Та оседлай врано конче,
врано конче нековано,
та му тури синьо седло,
синьо седло непоправено,
и окачи тенка сабя,
тенка сабя неострена,
неострена, небарана,
небарана девет годин.
Та ме качи на кончето.
Оседла си Кантелина,
оседла си врано конче,
врано конче нековано.
Па му тури синьо седло,
синьо седло непоправено,
окачи му тенка сабя,
тенка сабя неострена.
Та си взема дребни ключи
и си слезе във зевници,
та си взема бело платно,
бело платно, черен гайтан,
пристегна му болни кости,
болни кости с бело платно,
увърза го с черен гайтан.
Та го качи на кончето,
та отиде Болен Геро
да си чака Арапина.
Оттам иде Арапина
и на Геро проговаря:
- Ой ле, Геро, Болен Геро,
и ти си дошел при Арапина!
Врано конче като чуло,
като чуло Арапина,
изправи се на краката.
Болен Геро сабя вади,
сабя вади, с сабя маха,
на Арапа глава отрязва.
Та отиде Болен Геро,
та отиде при налбатин,
на налбатин проговаря:
- Очи търсиш, на ти очи,
на ти очи на залога!
Отреза му черни очи,
та си ойде при тюфукчия,
и му нему проговаря:
- Вежди търсиш, на ти вежди,
на ти вежди на залога!
Отреза му тенки вежди,
та отиде при бельберин,
на бельберин проговаря:
- Лице търсиш, на ти лице,
на ти лице на залога!
Отреза му бело лице,
па се върна Болен Геро
и на сестра проговаря:
- Ой ле Канто, мила сестро,
свали брат си от кончето,
та ме качи на чардаци,
развържи ми черен гайтан,
черен гайтан, бело платно!
Та го свали Кантелина,
та го свали от кончето,
качила го на чардаци,
развързала черен гайтан,
развила му бело платно -
тогай Геро душа даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011