* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболял се е млад Божил,
млад Божил, млада войвода,
от тежка болест неизцерна.
Че лежал Божил, че болял
цели ми девет години,
роднини го зобравили,
комшии го оставили
сал една не го забрави,
сал една не го остави
негово сестра Милица,
Милица мила сестрица.
Във една света неделя
Милица по двори ходеше,
руси си коси плетеше,
дребни си сълзи ронеше.
Отде я видя млад Божил,
той на Милица думаше:
- Милице, мила сестрице,
що по двори ходиш и плачеш,
дали ти, сестро, дотегна
бате си болен да гледаш,
раните му да превързваш.
Милица Божил думаше:
- Мен не ми, бате, дотегна
аз тебе болен да гледам,
раните да ти превързвам.
А най си хабер получих,
в село Арапин пристигнал,
Арапин черен, омразен,
от къща на къща ходи,
вечер с мома той замръква,
а сутрин с булка осъмва.
Таз вечер в нази ще дойде,
в нази, бате, при мене.
Божил Милица думаше:
- Милице, мила сестрице,
сабята ми, сестро, подай,
девет годин неизтрита,
аз ще се с Арапин оправя.
Милица сабя му даде,
сабята непохваната,
сабята му неизтрита.
Портите се похлопаха,
ето Арапин пристигна,
Божил си на крака стана
и си сабята той взема
и със сабя се завъртя,
и му главата отряза.
Тогава се Божил спровикна:
- Оздравях, сестро Милице,
хайде се, сестро, приготви
двама в Балкана да идем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011