* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Посили се Църна Арапина,
посили се по Прилепа града,
та не дава млади да се женя...
Храна му е, Бог да го убие,
храна му е девет фурни леба!
Манджа му е, Бог да го убие,
манджа му девет крави ялови!
Вечер люби три красни девойки.
Редом реди по Прилепа града,
редом реди око не оставля.
Я що беше млада Ангелина,
она има братец Болен Дойчин.
Дошло ред до млада Ангелина
да я люби Църна Арапина.
Я що беше млада Ангелина
по двор оди и си слъзи рони.
Согледа я брат ву Болен Дойчин
и на нея потиом думаше:
- Таком Бога, млада Ангелино,
защо рониш тия ситни слъзи?
А що беше млада Ангелина,
она нему тио лепо дума:
- Вала тебе, братко Болен Дойчин,
посили се Църна Арапина,
посили се у Прилепа града,
та не дава млади да се женя -
сека вечер до три моми люби
и е дошло ред по ред до мене!
А що беше брат ву Болен Дойчин:
- Вала тебе, сестро Ангелино,
я улезни у ладни земници,
та отвори златни, бре, сандъци,
извади ми сабля тупетина,
та я носи Димитру ковачу
да поточи сабля тупетина!
Ако станем, скупо че му платим,
ако умрем - божа вересия!
Па си зема млада Ангелина,
па отнесе сабля тупетина,
отнесе я Димитру ковачу.
- Вала тебе, лепа Ангелино,
че поточим сабля тупетина,
ако дадеш твое бело лице,
твое бело лице на залога!
Отишла е млада Ангелина
и брату си тия думи дума.
Проговаря брат ву Болен Дойчин:
- Я улезни, сестро Ангелино,
я улезни широки яхъри,
та изведи коня Дебеляна,
заведи го Петри албантину,
да ми Петър коня, бре, подкове -
ако станем, скупо че му платин,
ако умрем - божа вересия!
Отвела е млада Ангелина,
отвела е коня Дебеляна,
но и он ву също отговаря -
и он сака, море, бело лице,
бело лице на залога да е.
Отишла е млада Ангелина,
отишла е при Болен Дойчина,
и със слъзи на брата си дума:
- Леле, брате, ти, Болен Дойчине,
и он иска мое бело лице,
мое бело лице на залога,
и тогай че коня да подкове!
Проговаря брат ву Болен Дойчин:
- Иди, сестро, при младо еврейче,
оно седи у тесни сокаци,
и му сакай триста аршин платно,
да увие мои ситни коски!
Донела е млада Ангелина,
донела е триста аршин платно.
Та си уви тия ситни коски,
укачи се на кон Дебеляна
и приметна сабля тупетина.
Лесно се със Арап разправил,
а после ми с Димитра ковача,
и най-после с Петра албатина.
Секиму се честно, бре, разплатил.
Загуби се Църна Арапина,
весели се и старо, и младо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011