* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Фалай Богу, фалай единаго!
Подсили се църна Арапина,
засели се на Солунска града;
си пособра све Солунска града,
си раздели голема вергия -
на торговци по ялова крава,
а фурнаджию по фурна леба,
меанджию по ордало вино,
сиромасу по едно девойче.
Ред се реди све Солуна града,
падна редот на Болена Дойчина -
да я любит Дилбера Вангелина.
Вангелина двори си метеше,
двор си мети, дромни солзи рони,
си догледа Болена Дойчина:
- Ай ти сестро, Дилбер Вангелино,
дали ти се домъчи измет чинещи,
дали ти се домъчи дворе метеещи?
- Ай ти, брате, мой мили брате,
не ми се смъчи измет чинещи,
не ми се смъчи дворе метеещи -
ред се реди све Солуна града,
дойди редот до Болена Дойчина,
да си я люби Дилбера Ангелина!
- Ай ти, сестро, моя мила сестро,
пойди долу в конюшницата
да земиш коня шестокрила,
да подковаш на нова налбата!
И си зеде коня шестокрила,
си отиде на нова налбата,
и му рече на нова налбата:
- Подковай ми коня шестокрила!
И си рече нована налбата:
- А за нови плочи - твои църни очи,
а за клинци - твое бело лико!
Вангелина дома си се врати.
И си я пущи нейни брата
да си отиде при младо Базиргянче,
да й даде двесте петдесет ендези платно.
И я пита младо Базиргянче:
- Ай, девойко, бре, млада девойко,
за кого е толко много платно?
И му велит млада девойка:
- Сие платно за Болена Дойчина.
Тога рипна младо Базиргянче:
- Колко сака по'аче да даде,
ок Бог даде, той да стане,
и мен пари ще ми надплати!
Си отиде Дилбер Вангелина.
- Ай ти, сестро, моя мила сестро,
земи ми я мойта сабя,
да я отнесиш на Църна Гупца,
да ми наостри моята сабя!
Църна Гуптина сабя не остри,
й поиска нейно бело лико.
Си се върна Дилбер Вангелина,
и я пита Болена Дойчина:
- Ал' наостри моята сабя?
И му казва Дилбер Вангелина:
- Гуптина сабя не наостри -
ми посака бело лико и църни очи!...
Тога си говори Болена Дойчина:
- Ай ти, сестро, Дилбер Вангелино,
препаши ми това бело платно,
препаши ми на моя тенка снага.
Си го препаса Дилбер Вангелина.
И си стана юнак на нозе,
и си зеде сабя неострена,
и си явна коня некована,
и отиде при църна Арапина.
И му рече на църна Арапина:
- Излези 'аму, курвино копиле!
И му рече църна Арапина:
- Бегай таму, Болена Дойчино,
ако фърлам с тежка боздугана,
шче те паднам от бърза коня!
И му казва Болена Дойчина:
- Не се плаши юнак от сбор -
изпадни 'аму да се обидиме!
Си изпадна църна Арапина,
си му рече Болену Дойчину:
- Фърли напред с тежка боздугана!
Па си фърли първо църна Арапина,
па си фърли с тежка боздугана,
си я пречака Болена Дойчина,
си я пречака во левата ръка.
Па си фърли Болена Дойчина,
си я падна църна Арапина,
си я падна от сивата коня.
Болен Дойчин летна да бега,
па си търча църна Арапина,
па си търча по Болена Дойчина,
па си търча три черека место,
не го втаса Болена Дойчина,
падна Арап и си умре.
Си отиде Болена Дойчина,
си отиде на нова налбата:
- Какви църни очи си сакал,
какво бело лико си сакал,
ела да ти дам църни очи и бело лико.
Си извади негова сабя,
си му събори главо от раменя,
си я кладе на коня шестокрила,
си фърли во негова дисаги.
Па си отиде на църна Гуптина:
- Гледай ваму, църна Гуптино,
гледай ваму как сабя се остри!
Се наведе църна Гуптина,
си му падна глава от рамени,
па си е зеде Болена Дойчина,
си я тури на коня шестокрила,
си киниса кон младо Базиргянче:
- Ела ваму, младо Базиргянче,
да ти платам и да ти надплатам!
Па си извади пари све кара-грош,
си му плати на младо Базиргянче.
Па си явна коня шестокрила,
си отиде в негови конаци,
си го причака негова мила сестра:
- Ай ти, сестро, Дилбер Вангелино,
разпаши ми моя тенка снага!
Си го разпаша Дилбер Вангелина,
си му се турия кости от раменя.
И пак говори Болена Дойчина:
- Алол чини ми, моя мила сестро,
алол ти е като майкино млеко...
И си умре и Болена Дойчина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011