* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Болен лежал Болена Доjчина,
болен лежал три-девет години,
искинало три-девет постели,
шчо ми лежит на високи диван.
Дворjе метет сестра Ангелина,
дворjе метет, градум слзи ронит,
со слзи и дворjе запрашуват.
Jа догледа Болена Доjчина,
jа догледа од високи диван.
- Аj ти тебе, сестро Анђелино!
Дворjе метеш, градум слзи рониш,
со слзи и дворjе запрашуваш,
али ти се, сестро, здодеjало,
метеjешчи прерамни дворови?
Или ти се тебе здодеjало,
гледаjешчи твоjа мила брата?
Иди ти се тебе здодеjало,
креваjешчи три-девет постели?
Или ти се тебе здодеjало
месеjешчи пребели погачи?
Готвеjешчи ручки и вечери,
чекаjешчи верни побратими;
служеjешчи вино и ракиjа?
- Аj ти тебе, моjи мили брате!
Да ни ми се мене здодеjало,
гледаjешчи моjи мили брата,
ни пак ми се мене здодеjало,
креваjешчи три-девет постели,
готвеjешчи ручеци, вечери,
месеjешчи пребели погачи,
служеjешчи вино и ракиjа.
Много ми се, брате, здодejало:
кондисала Църна Арапина,
кондисала под Солуна града,
на дењ jада по две фурни леба,
на дењ пила по две бочви вина,
бочви вина и бочва ракиjа;
на дењ jада крава jаловица,
на дењ любил девоjка й невеста.
Со рет ми го Солун изредило,
рет ми падна денес и на мене,
и на мене и на твоjа люба,
твоjа люба млада Доjчиница.
Изговори Болена Доjчина:
- Аj ти тебе, сестро Анђелино!
Ал за теjа гаjле те фатило?
Не ли поjди в темна коњушница,
да извадиш коња крилатнего,
да ми поjеш у Муса Колокчиjа,
да подковет коња вересиjа
за нашето верно побратимство.
Ако станет Болена Доjчина,
ћа ти платит и ћа ти надплатит.
Ми отиде сестра Ангелина.
- Нел' излези, Мусо Колокчиjа!
Мене пратил Болена Доjчина,
да подковеш коња вересиjа
за вашето старо побратимство.
Ако станет Болена Доjчина,
ћа ти платит и ћа ти надплатит.
- Не подкова коња вересиjа,
ток посака мене бело лико.
- Ако, сестро, ти да ми не жалиш,
нели земи сабjа динишиjа,
неточена тридевет години,
да ми поjеш у младо налбатинче,
да наточит сабjа вереска
за нашето верно побратимство.
От ми зеде сестра Ангелина,
от ми зеде сабjа динишиjа,
ми отиде у младо налбатинче.
- Мене прати Болена Доjчина,
да наточиш сабjа вересиjа
за вашето верно побратимство.
Ако станет Болена Доjчина,
ћа ти платит и ћа ти надплатит.
Не наточи сабjа вересиjа,
jе посака њено бело лико.
От се врати натраг плачеjешчи.
- Аj ти тебе, брате Доjчиненце?
Не наточи сабjа вереска.
- Шчако, сестро, ти да ми не жалиш,
ти поjди ми у млади преметар,
да ти даjет триста лакти платно.
Ми отиде сестра Анђелина.
- Преметарче, верно побратимче!
Мене прати Болена Доjчина,
да ти даjеш триста лакти платно
за вашето верно побратимство.
И jе даде триста лакти платно.
От си доjде сестра Ангелина,
топи платно в смоли и катрани,
го завиjе Болена Доjчина.
От ми стана Болена Доjчина
и ми jафна коња некована,
некована тридевет години,
и ми зеде сабjа неточена,
неточена тридевет години,
ни точена, ни в рока фатена.
Ми киниса Болена Доjчина,
от калдрми огневи пушчаше,
шчако ми jе коња некована.
Ми отиде Муси Колокчиjи.
- Нел' излези, Мусо Колокчиjа,
и излези верен побратиме!
Да ти плата и да ти надплата,
шчо подкова коња вересиjа
и посака сестре бело лико.
Ми излезе Мусо Колокчиjа,
от му зеде нему руса глава.
И ми поjде в младо налбатинче.
- Налбатинче, верно побратимче!
Да ти плата и да ти надплата,
дек' наточи сабjа вересиjа
за нашето верно побратимство,
и посака сестре бело грло.
От му зеде нему руса глава.
Пак отиде у младо преметарче.
- Преметарче, верно побратимче!
Да ти плата и да ти надплата,
шчо ми даде триста лакти платно.
От отиде под Солуна града.
- Нел' излези, Църна Арапино!
Шчо си jало по две фурни леба,
шчо си jало крава jаловица,
шчо си пило по две бочви вино,
бочви вино и бочва ракиjа,
и лубило девоjка й невеста.
Се си Солун со ред изредило,
и си дошло до сестра Анђелина,
Ангелина и млада Доjчиница,
нел' излези да се обидеме!
Отговори Църна Арапина:
- Оди, Кањо, оди жлта дуњо,
излежана тридевет годнни!
Ал со тебе каршилок ћа права...
Изговори Болена Доjчина:
- Слези в поле, Църна Арапино!
Миjе да се в поле обидеме,
ак' су лежан тридевет години.
От излезе църна Арапина.
Кога го фати Болена Доjчина,
от го фати, аман му не даде,
и му зеде њему руса глава.
От се врати дома да ми идет.
И се качи на високи диван.
- Ела, сестро, и млада невесто!
Одвите го платно небелено,
ни за ошчо сега ве не жала.
И изгубив верни побратими,
и загубив църна Арапина.
Го одвиjе Болена Доjчина -
на постели коски испађаjе,
душу даде, коски се сториjа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011