* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Явила се черна арапина,
явила се в Жалинското поле,
та поплени дунавските друми,
та не смее пиле да прелети.
На ден яде девет пещи хляба,
на ден яде крава ялова,
нощем спие със руса девойка,
нощем спие, сутрин я убива.
Редом се бе село изредило,
ред бе дошло до болен Дойчин -
да си готви девет пещи хляба,
да си готви крава ялова
и да дава милата си сестра,
милата си сестра Йонка,
Йонка хубавица, Йонка гиздавица.
Болен е Дойчин девет годин,
девет годин ми на легло лежи.
Па се провикна болен Дойчин:
- Леле-варе, мила сестра Йонке,
я ми влез в оная кошара,
та извади мойта врана коня,
девет години не е кована,
не е кована, нито е почесана;
заведи я в буйна чаршия,
при башго налбантина,
моего побратима,
да ми кове коня вересия,
че ще търся черна арапия.
Като се върна - ще му платя!
Йонка отиде в нови кошари,
изведе му коня некована,
коня некована, коня нечесана,
па го води към буйна чаршия
па го води и песен си пее.
Заведи го в буйна чаршия,
па се провикна Йонка хубавица:
- Леле-варе, башго налбантина,
мене ме прати болен в Дойчина,
твоего побратима,
да му ковеш коня на вересия,
без пара и без половина,
да си търси черна арапина.
Като се върне ще ти плати.
Провикна се башго налбантина:
- Леле-варе, Йонке хубавице,
ще му кова коня на вересия,
без пари и без половина,
но ще дадеш да целуна
твоето бяло лице.
Йонка коня върна,
назад го води, дребни сълзи рони.
Дойде при боленго Дойчин,
дойде, па му дума дума:
- Ой те тебе, боленго Дойчин,
опустяло твоего побратимо,
кога иска коня да подковава,
иска мене да целува
по моето бяло лице.
Провикна се болен Дойчин:
- Леле-варе, мила сестра Йонке,
остави я, вълци я поели,
моя коня некована ходи.
Па ми се провикна болен Дойчин:
- Леле-варе, мила сестра Йонке,
я ми влез в новата кошара,
та вземи ми моята сабя, сабя ръждавица;
тя е дълга дванадесет ми педи
и широка - педя и четвърт.
Па я занеси в буйна чаршия,
при башго точилара -
да ми точи сабя на вересия,
без пара и без половина,
че ще търся черна арапина,
като, се върна, ще му платя!
Йонка влезе в нова кошара,
та нарами сабя ръждавица,
тя я носи и си песен пее.
Донесла я в буйна чаршия,
донесла я на башго точилар,
та се провикна Йонка хубавица:
- Леле-варе, башго точиларю,
мен ме прати болен Дойчин,
болен Дойчин, твойго побратима,
да му точиш сабя на вересия,
и без пара и половина,
че ще търси черна арапина,
като се върне ще ми плати.
Провикна се, башго точиларя:
- Леле-варе, Йонке хубавице,
ще му точа сабя вересия,
и без пара, и без половина,
ако дадеш да ти кърша
твойта тънка половина.
Йонка сабя връща, дребни сълзи рони,
дойде ми при болен Дойчина,
та си му дума, продума:
- Леле-варе, болени Дойчине,
опустяло твоето побратимство,
кога иска сабя да ми точи,
иска да ми скърши тънка половина.
Провикна се болен Дойчина:
- Леле-варе, мила сестра Йонке,
остави я, пуста да остане,
мойта сабя неточена сече.
Па се провикна болен Дойчина:
- Леле-варе, мила сестра Йонке,
я ми иди в буйна чаршия,
при башго басманитаря,
да ми даде триста лакти платно,
да се вържа от пети го глава,
че девет години на легло си лежа,
из носа ми мухи изфръкнали,
в очи ми черви покапали.
Йонка отиде в буйна чаршия
при башго басмантаря,
та се провикна Йонка хубавица:
- Леле-варе, башго басмантаря,
мен ще прати боленго Дойчина,
боленго Дойчина, твоя пробратима,
да му дадеш триста лакта платно,
да се върже от пети до глава,
че ще търси черна арапина.
Като се върне - ще ти плати.
Провикна се башго басмантаря:
- Леле-варе, Йонке хубавице,
триста искаш, шестотин ти давам!
Та й отряза триста лакти платно.
Йонка платно носи и песен пее.
Отишла при боленго Дойчин:
- Леле-варе, боленго Дойчина,
ето ти триста лакти платно.
Та си върза болен Дойчина.
овърза го от пети до глава,
та си запаса сабя ръждавица,
удари си пушка бойлийка,
възседна си добрата коня,
и отиде в Софийско поле,
да ми търси черна арапина.
Като се зададе в Софийско поле,
там бе белия чадър,
край чадъра на черна арапина,
вързан добрия кон.
И на чадъри свири кръстатото пиле,
вечер пиле свири - арапин приспива,
заран пиле свири - арапина буди.
Като отиде болен Дойчин,
кръстатото пиле на арапин вика:
- Ставай, ставай, черна арапина,
че по Софийско поле идва
от жътва българина,
та ще те издебне,
на сън глава да ти вземе!
Събуди се черна арапина:
- Леле-варе, българино,
дали си чул, че мен тук ме няма,
или си чул, че съм загинал,
та ми идваш за добрия кон,
за белия чадър и кръстатото пиле?
Провикнал се болен Дойчин:
- Нито съм чул, че теб те тук няма,
нито съм чул, че си загинал,
но съм разбрал, че си добър юнак,
та си идвам с теб да се преборим.
Та се борили от обяд до пладне
и конете се хванали да се борят.
Боленго Дойчина черни кърви текат,
а черна арапина бели пени текат;
Дойчиновия кон бели пени му текат,
арапинския кон черни кърви текат.
Па се провика болен Дойчин:
- Леле-варе, черна арапиньо,
как беше ясно, как се заоблачи.
Едва арапина погледна право нагоре,
боленго Дойчин бръкна
в деснате чизми,
та си извади тайно оръжие,
та прободе черна арапина,
черна арапина в клетото сърце.
Та му взел русата глава,
та му взел и белите чадъри,
и кръстатото пиле, добрия кон.
И отиде на буйна чаршия,
та заплати триста лакти платно
на башго басманитаря.
И отиде в буйна чаршия
при башго точиларя,
та му отсече русата глава,
дето сабята му не я е точил на вересия.
И отиде в буйна чаршия
при башго налбантина,
дето му коня не го кова на пуста вересия,
та му отсече неговата глава.
И тогава си освободи село,
да не дава девет пещи хляба,
крава яловица и руса девойка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011