* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Посили се Църна Арапина,
посили се по Будина града:
на ден яде по две фурни леба
и си яде крава яловица,
и си пие по две бъчви вино;
на нощ либи гиздава девокя -
нощем либи, заран я погуби.
Редом реди по Будина града,
ред му дойде у Дойчин да иде.
Дойчин лежи болен девет годин
и при него никой нигде нема,
само си е сестри Ангелина.
Она пойде за студена вода -
насреща ю Църна Арапина.
Продума си Църна Арапина:
- Фала тебе, Дойчинова сестро,
да размиташ двори шаром поли
да омесиш до две фурни леба,
да си готвиш крава яловица,
да наточиш до две бъчви вино,
да премиваш твое бело лице -
ред ми дойде, у вас чем да дойдем.
Очела си мома Ангелина,
та си мете двори шаром поли -
двори мете, дробни слъзи рони.
Съгледа я Дойчин мили брата,
па на сестра тио отговори:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
защо рониш слъзи низ образе,
защо метеш двори шаром поли?
Дал ти жалба, че ме болен чуваш,
дал ти жалба, че си дари немаш,
ил ти жалба, че се не ожениш?
А сестра му тио отговори:
- Леле Дойчин, леле мили брайно,
срам е мене, брайно, да ти кажем!
А Дойчин ю тио отговори:
- Кажи, сестро, не срамуй от мене,
макя немаш, на макя да кажеш,
сестра немаш, на сестра да кажеш,
снаа немаш, на снаа да кажеш.
А она му тио отговори:
- Посили се Църна Арапина:
откога си, брайно, болен легнал,
редом реди по Будина града.
Като идох за студена вода,
пресретна ме Църна Арапина,
па ми, брайно, връло запретува -
да му месим до две фурни леба,
да му готвим крава яловица,
да му точим до две бъчви вино,
да премивам мое бело лице,
ред му дошло, у нас че да дойде.
А Дойчин ю тио отговори:
- Я улезни у ладни яхъре,
изведи ми коня некована,
заведи го Петър албатино,
да ми кове коня вересия -
да му тури пльочи оканици,
да му тури клинци литреници.
Излезнала мома Ангелина,
та извела коня некована,
заведе го Петър албатино,
па на Петър тио проговори:
- Да ми ковеш коня вересия,
да му туриш пльочи оканици,
да му туриш клинци литреници!
А Петър ю тио отговори:
- Фала тебе, Дойчинова сестро,
да заложиш твое бело лице,
да заложиш твои цръни очи -
че ти ковем кони вересия.
Врънала се мома Ангелина
и си води коня некована,
коня води, дробни слъзи рони.
Попита я Дойчин мили брата:
- Фала сестро, фала Ангелино,
защо рониш слъзи низ образе,
защо водиш коня некована?
А она си на брата говори:
- Нече Петър коня да ми кове,
нело сака мое бело лице
и си сака мои цръни очи,
та да кове коня вересия.
А Дойчин ю тио отговори:
- Уведи го, пуст ега остане!
Па улезни у ладна одаи
та изнеси сабля ръждевица,
та я носи Стоян бичекчия,
да ми точи сабля вересия.
И това го сестра послушала;
улезнала у ладна одая.
откачила сабля ръждевица,
занела я Стоян бичекчия,
па на Стоян тио отговори:
- Да ми точиш сабля вересия!
А Стоин ю тио отговори:
- Да цаливам твое бело лице,
да цаливам твои цръни очи -
че ти точим сабля вересия.
Врънала се мома Ангелина
и си носи сабля неточена,
сабля носи, дробни слъзи рони...
Попита я Дойчин мили брата:
- Фала сестро, фала Ангелино,
защо рониш слъзи низ образи,
защо носиш сабля неточена?
А она му тио отговори:
- Леле, Дойчин, леле, мили брайно,
я му рекох сабля да ти точи,
а он сака мое бело лице
и си сака мои цръни очи,
да ми точи сабля вересия.
А Дойчин ю тио отговори:
- Фала, сестро, фала, Ангелино,
я улегни у ладни земници,
па изнеси това бело платно
и отмери деведесе лахти,
да увръжеш мои кошчурини!
И това го сестра послушала;
улезнала у ладни земници,
изнела е това бело платно,
отмерила деведесе лахти,
та увръза нему кошчурини.
А Дойчин ю тио проговори:
- Фала, сестро, фала Ангелино,
я улегни у ладни яхъре,
та заседли коня некована,
па му тури седло сребранлия
и го стегни дванаес колана,
и му тури юзда дзвезделия,
изведи го усрет у дворове,
приведи го при мермер камика!
И това го сестра послушала;
заседлила коня некована,
турила му седло сребралия,
стегнала го дванаес колана,
турила му юзда дзвезделия,
привела го при мермер камика.
Окачи се Дойчин добър юнак,
па на сестра тио отговори:
- Дай ми, сестро, топуз шестопери
и ми додай сабля ръждевица!
И това го сестра послушала;
дала му е топуз шестопери,
додала му сабля ръждевица.
Разигра го по Будина града,
та си сретна Църна Арапина -
удари го с топуз шестопери,
та упадна у цръната земя,
накара го деведесе лахти!
Па разигра коня некована,
та отиде Петър албатино,
па си окна Петър албатино:
- Излез, излез, Петре албатине,
да ти платим, що ми коня кова!
Излезнал е Петър албатино -
удари го с топуз шестопери,
накара го у цръната земя,
та упадна деведесе лахти!
Па отиде Стоян бичекчия,
па на Стоян тио проговори:
- Излез, излез, Стоян бичекчийо,
да ти платим, що ми сабля точи!
Излезнал е Стоян бичекчия.
Дойчин тръгна сабля ръждевица,
та на Стоян главата отсече.
Па се връна на негови двори,
та развръза болни кошчурини,
па си Дойчин от болес оздраве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011