* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Леле, Кате, моме Кате!
Мома Ката по двор ходи,
по двор ходи, ръце кърши,
ръце кърши, сълзи рони.
Догледа я брат й Дойчин,
та на Ката проговори:
- Ой ле, Кате, милна сестро,
оти, Кате, по двор ходиш,
ръце кършиш, сълзи рониш?
Дали ти е додеяло
от моята тежка къща,
дали ти е додеяло
от моите дребни деца,
от моята тежка болест,
тежка болест, тригодишна?
Мома Ката му говори:
- Ой ле, брате, мили брате,
еле питаш - ке ти кажа,
оти язе по двор ходя,
по двор ходя, ръце кърша,
ръце кърша, сълзи роня.
Нито ми е додеяло
от твоята тежка къща,
от твоите ситни деца,
от твоята тежка болест,
тежка болест, тригодишна,
току ми е друго гайле -
арапин ходи по селото,
хем арапин, хем албатин,
та е дошел в наше село.
На ден яде фурна хлеба
и си пие бъчва вино,
на нощ люби по девойка.
Думата е - ке да дойде
и по нашата маала.
Кой ке е жив да дочака!?
Брата Катя си говори:
- Ой ле, сестро, мила сестро,
кога дойде арапино
на нашите равни двори,
да го отведеш в яхъри,
да подкове врани коня,
врани коня, на вересия.
Ако жива, ке му платя,
ако умра, да прощава!
А па тизе, мила сестро,
докато той коня кове,
да избегаш, мила сестро,
у комшии да се скриеш
от црън арапин албатин...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011