Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Какво ми й чудо станало
у голямо село Марово!
Долу ми в росно ливаде
седем паши кондисали
с по седемдесе юнака,
със седем бели байряка.
Наред селото редели
всяка вечер да носят
по девет пещи хлябове
и една крава ялова
и една млада девойка -
диван им чапраз да седи,
черно им кафе да вари...
Наред селото редили,
сал една къща остала -
Тодорка, клето сираче.
Пашите кехая пратили
у Тодоркини да иде
и на Тодорка да каже
за довечера да готви
до девет пещи хлябове
и една крава ялова,
и тя самичка да иде -
диван им чапраз да седи,
черно им кафе да вари...
Кехая у Тодоркини отиде
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, мома хубава,
мене ме паши пратиха
да дойда, да ти обадя
за довечера да готвиш
девет ми пещи хлябове
и една крава ялова;
и ти самичка да идеш -
диван им чапраз да седиш,
черно им кафе да вариш!...
Викна Тодорка, заплака,
Тодорка, клето сираче,
до Бога гласец издаде:
- Божне ле, вишни Господи,
чуваш ли, Боже, виждаш ли -
нали съм клето сираче,
мен въз пашите ще пратят,
диван им чапраз да седя,
черно им кафе да варя...
Аз нямам нийде никого,
само си имам, Божне ле,
едного батя Иванча.
Девет години станало,
как лежи Иванчо, не оздравва,
не оздравва Иванчо, не умира...
Иванчо навън излезе,
Иванчо дума Тодорка:
- Тодорке, мила сестрице,
какво ти толкоз дожаля,
че се изясно спровикна?
Дали ти азе дотегнах,
дет стана девет години,
как лежа и не оздраввам,
не оздраввам, сестро, не умирам?
Тодорка дума батя си:
- Бате ле, бате Иванчо,
девет години как стана,
как лежиш, бате, не оздравваш,
и още девет да лежиш,
пак няма да ми дотегнеш.
Много ми, батьо, домъчня -
пашите кехая пратиха
да дойде, батьо, да каже
за довечера да готвя
девет ми пещи хлябове
и една крава ялова,
и аз самичка да ида,
диван им чапраз да седя,
черно им кафе да варя!
Иванчо дума Тодорке:
- Тодорке, мила сестричке,
много си ме слушала,
веще ме малко послушай.
Да станеш, сестро, да идеш,
кончето да ми заведеш
налбантче да го накове
на юнашка вересия -
кога се назад повърна,
парите ще му занеса...
Стана Тодорка, отиде
и му кончето заведе -
налбантче да го накове.
Тодорка дума налбантче:
- Мене ме бате проводи
кончето да му наковеш
на юнашка вересия -
кога се бате завърне,
парите ще ти донесе...
Налбантче дума Тодорка:
- Аз няма да го накова
на юнашка вересия,
най ще го, мари, накова
за твойто бялото лице!
Тодорка си у тях отиде
и на батя си разправи
какво й казал налбантче.
Иванчо дума Тодорке:
- Тодорке, мила сестрице,
да станеш, сестро, да идеш,
сабята да ми занесеш,
сабята деветкатлия,
бучакчи да я наточи
на юнашка вересия -
кога се назад повърна,
парите ще му занеса!...
Стана Тодорка, отиде,
че му сабята занесе.
Тодорка дума бучакчи:
- Мене ме бате проводи
сабята да му наточиш
на юнашка вересия -
кога се бате завърне,
парите ще ти донесе...
Бучакчи дума Тодорке:
- Тоорке, мома хубава,
аз няма да я наточа
на юнашка вересия,
най ще я, мари, наточа
за твойта тънката снага!...
Тодорка жално заплака,
тя пак си у тях отиде
и на батя си разправи
какво й казал бучакчи.
Иванчо дума Тодорке:
- Тодорке, мила сестричке,
я ми кончето оседлай
и го с гемове обюздай,
че ме нанавън изнеси
и ме на конче издигни,
и дай ми, сестро, сабята!
Тодорка Иванча изнела
и го на конче издигна,
и му сабята подала;
Иванчо конче възседна
право въз паши отиде.
Пашите кат го видели,
тий си Иванча викали:
- Я седни, Иванчо, при нази,
да ядеш, Иванчо, да пиеш!
Иванчо се люто разсърди
и си сабята извади,
че се наляво завъртя,
дорде се сключи надясно,
сал един паша остана;
и нему главата отряза,
че я на сабя набичи...
И при налбантче отива,
и на налбантче думаше:
- Я излез да ти заплатя,
дето ми конче накова!
Налбантче навън излезе,
той му главата отсече
и я на сабя набичи.
И при бучакчи отива,
и на бучакчи думаше:
- Я излез, абре, нанавън,
дето ми сабя наточи!
Бучакчи навън излезе,
и нему глава отряза
и я на сабя набичи...

 


Батенберг, дн. Благоево, Разградско; инф. род. в Хасъ, дн. Свободица, Омуртагско (СбНУ 42, с. 108, № 41 - "Болен Марко и Черен Арапин"); кехая - вестител, разпоредител в селото; бучакчи - ножар; името Марко в заглавието е грешно - героят е Иванчо.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011