* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Кантелена двори мела,
метла й е босильова,
лопатата страторова,
двори мете, сълзи рони.
Догледал е Болен Дойчин,
попитал си мила сестра:
- Кантелено, мила сестро,
оти метеш равни двори
и си рониш дробни сълзи?
Дали ти се додеяло
от моите болни кости,
дигаеки, слагаеки,
или ти се додеало
от моите добри гостье
посрещанье, изпращанье?
Кантелена отговаря:
- Ой ле, братко, мили братко,
не ми се е додеяло
от твоите болни кости
от твоите добри госке.
Прочул се е Църн Арапин,
редом реди по селата,
по селата, по малите,
ред е дошло в нашто село,
в нашто село, в нашта къща.
На ден яде фурна леба
и по крава яловица,
и си пие бочва вино,
на нощ люби по девокя,
мене, братко, ке залюби.
Я брата й отговаря:
- Кантилено, мила сестро,
я си земи врана коня,
откарай я на налбатин
да подкове врана коня.
Ако стана, ке му плата,
ако умра, да ми прости.
Отвела е Кантелена
врана коня на налбатин,
милно го е помолила:
Налбатине, побратиме,
да подковеш врана коня -
ако стане, Болен Дойчин,
ако стане, ке ти плати,
ако умре, да му простиш!
Налбатино отговаря:
- Кантелено хубавице,
ке ти кова врана коня,
ако дадеш да ти люба,
да ти люба бело лице!
Повърна се Кантелена,
та на брата си кажала.
Болен Дойчин проговори:
- Я си земи остра сабля,
отнеси я на ковачо.
ако стана, ке му плата,
ако умра, да ми прости!
Отнесла е Кантелена,
отнесла е остра сабля.
Милно го е помолила
да му точи остра сабля.
Ковача й отговаря:
- Кантелено хубавице,
ако дадеш да ти люба,
да ти люба бело лице,
ке ти точа остра сабля.
Разплака се Кантелена,
разплака се, повърна се,
та разкажа на брата й.
Проговори Болен Дойчин:
- Кантелено, мила сестро,
я извади от сандъци
деведесе аршина тънко платна,
та ми вързи болни кости.
Я ке ида да посрещна,
да посрещна Църн Арапин.
Извадила Кантелена
до деведесе аршина,
деведесе тънко платно,
вързала му болни кости,
качила го на враната коня.
Прекръсти се Болен Дойчин,
па си крена низ поле широко,
насреща му Църна Арапина,
па замая със острата сабя,
отсече му руса глава.
Па се върна при ковачо,
извика го Болен Дойчин:
- Е, коваче, побратиме,
я излезни да ти плата,
що ми точи остра сабля!
Отсече му руса глава.
Па е ошел код налбантин,
отдалеко повика го:
- Налбантине, побратиме,
я излезни да ти плата,
що ми кова врана коня!
Отсекъл му руса глава.
Па си ойде на дворове,
кости му се разнижале
и душа му излезнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011