* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разселил се Църна Арапина у Солунско поле, село Араплия. Ред редил по една фурна хлеб и по една крава яловица и по една мома изметчийка секи ден. Дошло ред до Болен Дойчин. Неговата сестра влезе в къщи - бели пръсти кърши, излезе вонка - дребни сълзи рони. Неговата сестра църноока Ангелина. Догледал я Болен Дойчин:

- Що си, сестро, толко кахърлия, кахърлия, кюнгюрлия? В къщи влезеш - бели пръсти кършиш, вон излезеш - дребни сълзи рониш. Дал ти е дотежало, от три години лежа, дотежало, омръзнало?

- Ей ти, брато, Болен Дойчин, никак не ми е дотежало и още три да лежиш, но населила се тука Църна Арапина, ред реди целио Солун - по една крава яловица му носат и по една фурна леба и по една мома изметчийка. Ето дойде ред и до нас...

Болен Дойчин й вика:

- Не бой се, сестро, аз додека съм жив, не бой се! Земи сива кобилица, носи я на Асан налбант, носи остра сабя на Осман ковач да я точи!

Тогай вземала сестра му, носила я на Асан налбант, посакал й Асан бело лице да я целива. Връща се:

- Е, братко, - вика, - не мога да я подковам, оти ми сака бело лице да го целива!...

Носи острата сабя на Осман да я наточи. И он й казва да й целива бело лице. И се връща.

- Оди сега на Петре ахчия да ти дава за пет пари леб, за десет пари манджа и за двайсе пари вино!

Петре га пита:

- Що прави моя побратим Дойчин?

Дал й за десет пари леб, за петнайсе манджа и за двайсе пари вино.

- Айде, сестро, дай ми триесе лакти платно, дето си го ткала, да увием дребни коске.

И му дадела сестра му, увил се, вземал си кобилицата и острата сабя ненаточена и заминал за Араплийско поле.

Догледал го Църна Арапина:

- Е, бре, българино, що търсиш тука? Я не давам пиле да прехвръкне през мойто место!

- Я сам дошъл да си премериме юначеството.

Тогай кажал Арапино:

- Айде сега да се метаме с боздуган, с буйното копье! Яз ке метам по-напреде.

На Болен Дойчин кобилицата била много учена - като хвърлил Арапина, кобилицата ударила на колене и боздугана прелетел над главата му.

Кажал Арапина:

- Чекай, бела бугарино, още веднъж да хвърлим!

Болен Дойчин му кажал:

- Еднаж ме е родила майка, два пъти не ме е родила, да метнеш още еднаж!

Болен Дойчин не мерел в Арапско чело, а мерил в конски гърди, а го улучил в Арапско чело. И му отрежал главата. Единът му додак по земня се влачил, а другио на седло завиено.

Връща се сега в град Солун. Първо отиде на Асан налбантин да му плати скъпо за сестра Ангелина. Отрежал му главата. Сетне оди при Осман ковач и на него му отрежал главата.

Отишъл сетне при Петре гостилничарче и се целунали и сложил там кости. Там му била гробница и там му палили кандило. И турците му палили кандило, оти бил много силен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011