* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Си беше еден юнак, го викале Дойчин. Той паднал болен и лежал девет години, ни станвал, ни умирал и во градот негов му дошол еден църна Арапина, и ядел по три вурни леб на ден и по три бочви винои по една чупана вечер. Дошло време, ке я яди на Болена Дойчина сестра му. Тая си метеше дворойте и плачеше. Болена Дойчина я слушнал и му вели:

- Шчо метиш дворой, сестро, и плачеш?

Таа му кажва каква била работата, той й рекол:

- Оди при налбато да ти го подковит коньот, кога ке се врата ке му плата.

Тогай отишла при налбато и му кажала да му подкови коньот. Той й рече:

- Ако ми остайш твоето бело лице залог.

Тая со плаченье си отишла дома и му кажала на брата си, како му рекол налбато. Той му рекол:

- Арно, сестро! - и й рекол, - Земи сабята и отнеси я при млади кълъчия да я наточи вересия; кога кьо се врата, ке му плата, да му речиш.

Тая отишла и му рекла на млади кълъчия да му я наточи сабята. Той й рекол:

- Ако ми остайш твойте църни очи залог.

Тая си отишла дома па со плаченье. И брат му й рече:

- Нема нешчо околу триста аршини платно?

Сестра му му рече:

- Има, брате!

Той зеде платното и се завитка яко и отиде при църна Арапина и вати да му 'и сечит ортомите от чадоро, къде седеше, и църни Арапина му излезе и му рече:

- Ела, да се обидиме!

И се ватиа да се борат. Болена Дойчина си го вати арно църна Арапина и го закачи до гуша в земи.

После ойде при налбато и му зеде главата, зашчо не му подкова коньот. Отиде и при Яни, млади калъчия, и нему му я зеде главата и си отиде, се прости со сестра си и си умре.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011